Здравейте.. дойде момента да ви занимавам с поредната си любовна драма

Ситуацията:

Запознах се с едно момиче преди около 2-3 седмици , с 2 години по-малка от мен (тя е на 16, аз на 18 ) , от същото училище.. след няколко дни излязохме на разходка.. и мога да твърдя, че беше един от най-хубавите моменти в живота ми.. тя е толкова лъчезарен, толкова весел, толкова невероятен човек.. просто не усетих как мина деня..

И тя, и аз си казахме, че сме си прекарали невероятно един с друг.. адски много се смяхме, всичко беше като някаква приказка.. Започнаха дългите чатове, оказа се, че тя ми е направо като женския вариант.. просто си съвпадахме по всичко - музикален вкус, интереси, разбирания, гледни точки относно различни неща от живота.. направо бях

На моята абитуриентска вечер танцувахме цяла нощ, стигна се до бавните танци.. тя ме гушкаше толкова силно.. не можех да се наситя на аромата й, на усета от допира на нейната кожа.. просто полудявах с всеки изминал миг.. по-късно същата вечер й признах, че започвам да градя чувства към нея.. тя каза, че също ме харесва, но й трябвало време.. и така

Продължихме с активното общуване, стигна се и до втора невероятна разходка.. която се свърши с най-сладките целувки на света

Но.. на другия ден нещо се случи. Тя ми каза, че трябвало да учи, какво ли не.. прекарахме няколко часа заедно, след което я изпратих и така.. мислейки , че всичко е наред

На следващия ден отидох на тренировката й. Тя не беше същата.. държеше се меко казано хладно с мен.. не ми обърна почти никъкво внимание през цялата си тренировка, а и след това.. казвайки, че пак трябва да учи, че контролното за което учела било за утре (в последствие разбрах че е за другата седмица)..

Стигна се до "великия" разговор, в който тя ми призна, че не била готова за сериозна връзка.. че съм бил свестен и не искала да ме нарани, за това иска да спрем сега, а не когато чувствата ми са по-силни.. аз бях като гръмнат.. опитах какво ли не, за да я убедя да ми даде шанс, но.. тя просто не искаше.

Прекарвах всичкото си време в обмисляне на това какво да направя.. реших, че просто трябва да се спре .. отидох и й казах, че е най-добре всеки да тръгне по собствения си път и да си живее живота.. тя не беше убедена, че аз ще мога да продължа просто ей така.. и не можах.

В момента не общуваме, имаме си скайповете и facebook-овете (на които слага песни с текст подсказвайки какви са й чувствата.. (объркана съм, трябва да си изясня коя съм, не ме обичай за да не съм само лъжа в живота ти.. )

Не знам какво да правя. Вярно е, че 2-3 седмици не са много време, но за пръв път в живота си мисля, че намерих точното момиче.. не искам да я изгубя.. но ме е страх, че ако се боря за нея тя ще ме отблъсне още толкова..

Благодаря, че отделихте от времето си да четете това..