Та накратко схте написха нещо подобно, което ми се случи, а ти ще си направиш извода - какво аз искам да ти кажа с това...

Та, със сегашният ми приятел (който е най-добрият във всяко едно отношение и който не просто обичам, а обожавам безкрайно много) нещата се получиха по следния начин: Не просто сме в едно даскало а сме и в един клас. Преди си бяхме безразлични, рядко говорехме... просто нулев интерес един към друг. Инъче аз го знам още от детската градина. Та миналото лято просто се налижи да ме закара от работа до вкъщи с колата. После ди драскахме малко във ФБ и не знам как се развиха нещата, че той трябвасхе да ме черпи после горесхт схоколад Та засякохме се случаино във фитнеса, разменихме телефони и се разбрахме да се видим вечерта. Е, прекарахме я в приказки кой как е изкарал лятото... бе говорихме си за всичко до 4 сутринта. После той ме покани пак, аз отказах, той ми намекна,ч е има чувства, но аз виждах в него само един чудесен най-добър приятел и нищо повече. Драмите нататък са ви ясни... но той не се отказа от мен, а аз се влюбих в него... сега всичко е чудесно, прекрасно.. нямам думи
абе.. апетита идва с яденето в повечето пъти :P