Здравейте!

От 100 години не съм писала в този раздел.. а вече и не спадам към категория Тийн.. но тук има най-много хора на моята или около моята възраст, а въпроса, който ще ви задам е кака да кажа.. леко малоумен, но все пак се обръщам към вас..

Става дума за един колега от университета.. В началото на първия семестър при разпределянето чрез тест на групите по английски го видях за първи път.. аааадски симпатичен колега, бих казала.. така си казах и тогава, но никога не съм се надявала да се случи нещо с него.. дори не предполагах, че изобщо ще контактувам с него, в последствие се оказа от групата на един мой стар приятел.. бях забравила за въпросното момче.. докато един ден.. не знам защо като се разминавахме след няколко засечки из коридорите на университета и съответно поздравяване.. един ден в едно от кафетата бяхме само аз и колежката ми и чух едно "Здравей, колежке" и като се обърнах.. еми той беше.. случката беше много весела, но няма как да ви я разкажа, без жестове, затова няма да я разказвам, но след тази случка имаше още няколко подобни като най-запомнящата се за мен беше един следобед, чакайки да ни отворят залата за изпит, го видях.. бях застанала на едно място, а той идваше срещу мен и през цялото време, докато вървеше срещу мен ме гледаше право в очите с неговите адкси сини, дълбоки очи.. вървеше, вече ме приближаваше, задминаваше, но не спираше да ме гледа, нищо не каза, само ме гледаше.. и двамата се проследихме с поглед.. изобщо няколко такива глупави, но буквално изпепеляващо стомаха ми случки.. погледи, които не са просто погледи, а доста особени и продължителни такива, придружени със срамежливи усмивки..

имам чувството, че МОЖЕ и да съм му симпатична поне.. така или иначе нищо не губя.. лошото е, че адски рядко се вясва в университета, във фейсбук НЕ влиза.. влиза веднъж месечно я влезе, я не.. скайпа му го нямам, а при последната засечка каза, че нямал интернет..
та единственото, което ми остана, беше да взема телефона му не от него, а от този мой стар приятел, за когото вече споменах..

та в момента му имам номера, но МАМКА МУ, не мога да си измисля причина, която да послужи за главна такава, поради която съм му взела телефона и му звъня.. пък след казването на тази измислена причина да го поканя на по бира например.. затова се обръщам и към вас.. МОЛЯ ВИ.. помогнете ми да измисля тази глупава причина, защото иначе ще пукна от срам ако просто му се обадя.. а само при мисълта за него нямате си представа как се чувствам.. пеперудките в стомаха ми не могат да се укротят, няма и да го направят преди да съм сигурна дали ИМАМ или нямам шансове с него.. а не искам да съм прекалено дръзка, за да не го уплаша.. затова се обръщам към вас.. моля за помощ по тази тема

Мерси предварително