Живеем в един лицемерен, материален свят, където всеки търси своята изгода независимо какво коства това на останалите. Вече не се толерира духовното и истинските човешки ценности. Хората са забравили значението на думите "Обичам те" и "Приятел". Днес приятел е всеки, който можеш да използваш и обичаш всеки, който се навие да скочи в леглото ти. Доверяваш се само на себе си...
До къде стигнахме?! Къде изчезна човечността ни?! Защо забравихме кои сме и се превърнахме в собствените си копия?!
Когато някой бъде различен бива бавно, но сигурно смачкван от обществото и дори да се бори се превръща в едно от тези пагубни копия на материалното.
Естествено за всички на първо място е оцеляването. Но на какво?! Материалното естествено! Борим се за да се заблуждаваме, че докато дишаме съществуваме. Но така ли е?! Едва ли...
Нашата същност изчезва, губи се, а ние дори не осъзнаваме факта, че вече сме мъртви, водейки еднообразен живот... И отново всичко се превръща в едно огромно копие...
Ако живота е една пътека, където началото и края се застъпват, а от страни на нея има пропаст, то тогава ние копията вървим по тази пътека и се въртим в кръг... Дали се връщаме назад или продължаваме напред няма значение. Дали попадаме на плаващи пясъци - потъваме или се измукваме няма значение, защото всичко е просто една суета на човечеството. В крайна сметка всеки залита и пада в пропастта.
Въпроса е само един- "Заслужава ли си?". Заслужава ли си да си различен, да се бориш за да бъдеш себе си, да бъдеш смазан в борбата си, просто защото е нечестна - един Човек срещу цялото ни безлично общество от копия и на края да се превърнеш в един от тях или да паднеш в пропастта...
Заслужава ли си?!