Здравейте форумци! Така моята ситуация не е толкова проблемна колкото.. каточели започвам да се стряскам напоследък.Та ето за какво става въпрос.. С приятеля ми (който е 11г. по-голям от мен) сме заедно вече 7 месеца (ако прибавим зарибявките,флиртчетата и излизането само ей така може да стане и годинка), всичко върви повече от идеално (да чукна някъде на дърво.. ) .. нашите знаят,нямат нищо против (единствено ми пилят на главата да не зема да се оженя още сега,но за сега нямам намерение но тва си е лично мое решение ), тяхните,брат му,братовчедите му също ме познават.. неговите приятели са и мой приятели,разбираме се много добре както и той с мойте.Обаче нещата които казва от време на време или са направо тема на разговор понякога ме стряскат.Става въпрос за това, че примерно кво съм мислела да правя след като завърша, а аз заради него мислех да уча задочно,естествено не съм му казала истинската причина (защото съм щастлива с тази връзка и не искам да опропастявам всичко,а точно това ще стане ако замина с редовно учене на някаде), но в последствие се отказах от ученето засега поради др. причини,ако съм си останела тук какво съм щяла да правя.Наскоро ОТНОВО децата бяха тема на разговор - кво съм мислела по тоя въпрос - на което аз отговарям, че всеки би се радвал,да има дете но аз лично още не съм готова за това в близките 2-3години на което той отговаря, че още му се ходело ама до 2 годинки щял да е вече готов за такава отговорност хем да си дооправел къщата.Въпросната къща, за която ми иска мнението за абсолютно всичко, когато ме пита нещо относно нея и кажа незнам ми се казва как няма да знаеш кажи нали аз да няма да го правя за мен това.. Имаше период в който уточняваше просто ей така за протокола, че неискал зимна сватба, искал да му е топло ... Наскоро беше станала една ситуация.. бях с него на работа и си тръгваме и тва вече сутрента, оставяме колегата му и минаваме покрай пресечката на новата му къща и той казва "е сега ако беше готова щях да свия тука" и аз му казвам че има едно ако и че изпуска нещо и той "какво?" и аз му казвам "ами мен каде ме забравяш,и аз трябва да се прибера", а нашия човек ми отвръща с "а ами да бе ти ще си живееш при мен" след което на мен ми стана някво много хубавко,но и малко се паникьосах такава..иии да и още куп подобни истории и като добавя едно негово изказване, че дори да говорел с такъв тон все едно се бъзика говорел напълно сериозно.. Та тея разботи малко ме стряскат,макар,че наистина адски много си държа на него и го обичам.. и да, искам да съм с него по начина, който той представя,но незнам защо се плаша от това по някакъв начин