Цитирай Първоначално написано от babity
Аз никога не съм го търсила изобщо по какъвто и да е начин. Отпада варианта да го разигравам за повдигане на самочувствието. Да, страхувам се някой ден наистина да не остана сама, но не той е човекът на който звъня в този момент.

Интересува те защо пиша темата ли? 'Щото наистина не знам как да го отрежа. Случвало се е вече да му кажа, че не го харесвам, дори и груба съм била с него. И след известно време случката се повтаря. Това, което бях написала за възгледите му относно външния вид се отнасяше за мен, но ако трябва да си говорим какво е той също не е цвете. И въпреки всичко пак може да се уреди с нещо ако просто беше уверен, а той не е. Постоянно търси одобрение. И понеже и аз съм била в това положение (въпреки че го наричам лузър и смотаняк), трудно ми е да не се поставя на негово място. Не мога да тръгна с него, 'щото нямам грам никакъв интерес. Да го отрежа грубо за да не ме потърси повече... сърце нямам. Пък и дори да не ме потърси пак какво ше стане? Ще свърши още по - неуверен и ще се пробва и с още по - грозни.
Като поставяш нещата от тази гледна точка... наистина е жалко за тоя пич. Търсенето на одобрение, мазното угаждане и факта, че е неотлепима лепка... това вече е гадно. Не съм те виждал и не знам защо се самоопределяш, като грозна... само ти си знаеш. Мислех, че мисълта "да не остана сама" обвзема женското съзнание след 25 годишна възраст. Това, което можеш да направиш е просто да не му вдигаш телефона и да не отговаряш на съобщения в социалните мрежи.

Офф, ква е тая мания всеки път след дискотека да пиша в тоя форум...