Както всичко си има край и този дойде,мислех си ,че има смисъл в това което имаше между нас..Мислех си ,че не съм губела времето си с него,че той беше човека ,че той беше другата половинка от мен и най накрая я бях намерила..Цели 9 месеца ,дори и през толкова много трудности аз и той бяхме заедно..Бях се изчерпала,бях му дала всичко което имах,бях направила толкова много неща ,толкова много жертви в името на любовта ми към него...Скарах се с семейството ми,скарах се с приятелите си за да съм с него.А сега той е там ,а аз съм тук и нямам нищо...Вярно ,че разтоянието убиваше толкова много неща,но нали щяхме да сме силни,нали щеше да е до мен в добро и лошо...
Мина месец от както ме заряза с това ,че иска да сме приятели.Казваше ми ,че съм била много ценна за него и не искал да ме изгуби ,а аз не можех да кажа нито дума ,защото ме болеше всяка секунда.Преди това да се случи ,той дойде в града ми ,спа у дома запозна се с родителите ми.Всичко беше прекрасно,докато не си замина с влака,стоях на гарата и си мислех колко е хубаво ,че той е до мен..Ето ме 1 месец по късно,аз не спирам да мисля за него и да ме боли от това..Искам да започна на ново ,но не се получава.Той не ме търси,не ми пише.В скайп ми говори за аверките си ,но нали не иска да загубим контакт..Уж щеше да идва всеки месец за да се виждаме ,но никога не говори по тази тема.Толкова много страдах заради него,и продължавам да го правя,защото наистина го обичах,и продължавам да го правя...
Мъча се ,ето в петък излязох с едно момче,което ме харесва,но през цялото време се сещах за последната ми среща с него и това ме убиваше..КАК да го забравя,дори не мога да спя в стаята си ,защото всичко ми напомня за него..Той беше първата ми любов,а толкова много боли от спомена и дните просто отминават...


ПС:просто исках да споделя ,защото не знам на кого да разкажа,а много ми се е насъбрало..