Цитирай Първоначално написано от YouMakeMeSmile
Случвало ли ви се е да говорите с даден човек и да имате чувството, че говорите със себе си? Случвало ли ви се е да казва онова, което бихте казали вие, да прави онова, което вие бихте направили? Случвало ли ви се е да погледнете в очите на другия и там да видите своите? Да чувствате този човек все едно живее във вас, сякаш сте едно? Случвало ли ви се е да обичате толкова много, че да чувствате, че без този човек не бихте могли да живеете дори секунда? Случвало ли ви се е да знаете, че този същия не може да живее без вас точно така, както вие не можете без него? Случвало ли ви се е да ви предлагат целия свят, а да искате само един човек? Да знате, че времето е пред вас, че всичко е прекрасно, че ще бъде вечно и това не ви плаши? Да усещате болката на другия, щастието му, сълзите му, усмивките му? Да държите сърцето му в ръце? А всяка сутрин щом отворите очи и го видите до вас да осъзнавате, че няма по- голямо щастие от това да откриеш сродната душа..




[п.п. аз съм широкоскроен човек, така че в темата не става дума само за любов между момче и момиче, има много любови и желая да споделите кой колко обича някой и защо ]

Случи ми се преди 3 години и 2 месеца...от тогава ми е всекидневие!
Дори си имаме своя импретация на "счупеното" сърчице в скайп
"Моята половина и твоята половина"...а когато ги съберем получаваме нашето сърце Готово да бие и живее...да посрещне всяко приключение,проблем,спънка или щастие което живота може да ни поднесе...защото отделно сме нищо...а заедно можем да покорим света!

П.П:Хриси!Обичам те!