Случвало ли ви се е да говорите с даден човек и да имате чувството, че говорите със себе си? Случвало ли ви се е да казва онова, което бихте казали вие, да прави онова, което вие бихте направили? Случвало ли ви се е да погледнете в очите на другия и там да видите своите? Да чувствате този човек все едно живее във вас, сякаш сте едно? Случвало ли ви се е да обичате толкова много, че да чувствате, че без този човек не бихте могли да живеете дори секунда? Случвало ли ви се е да знаете, че този същия не може да живее без вас точно така, както вие не можете без него? Случвало ли ви се е да ви предлагат целия свят, а да искате само един човек? Да знате, че времето е пред вас, че всичко е прекрасно, че ще бъде вечно и това не ви плаши? Да усещате болката на другия, щастието му, сълзите му, усмивките му? Да държите сърцето му в ръце? А всяка сутрин щом отворите очи и го видите до вас да осъзнавате, че няма по- голямо щастие от това да откриеш сродната душа..




[п.п. аз съм широкоскроен човек, така че в темата не става дума само за любов между момче и момиче, има много любови и желая да споделите кой колко обича някой и защо ]