Нито спомена е само един,нито човека. Но да кажем,че винаги като се сетя за този и ми става хубаво и слънчево <3

Бях малка и страшно много обичах да ходя с баща ми на работа...работа,работа...бях е в една гора...не знам как да я опиша...като по приказните филмчета,бедна ви е фантазията както се казва...толкова хубави пътечки,листенца..и о боже колко цветенца (бурени) имаше <3 Действително наистина бяха бурени,но за детското ми мислене бяха наай-хубавите високи,малки цветчета...сини,бели и най-много патешко жълти <3 Едва си ги събирах в ръцете...трябваше да ги прегърна,че да ги задържа..накрая ги подарих на мама,а тя ги натопи в много литрово шише от минерална вода,понеже нямахме толкова широка ваза. Пуф,а колкот много гъби имаше. Мразя вкуса на гъбите,но страашно много обичах да ги бера <3 Имаше и супер много бръмбари...даже си ги събирах и забождах с кърфица на една кутия...имах и бръмбар рогач <3 (горките) Имаше и стъпчици от малки диви прасенца и супер много мъхове. Помня,че мерех дебелината на дърветата с един уред,който приличаше малко на ъм...странни клещи...и после пишех чертички в една тетрадка като тея в затвора. ХА! и след гората имаше толкова много слънчогледи човеече <3 Просто нямам думи да опиша колко хубаво ми е било <3