Из гората самотна жена броди,
ридае и търси утеха за своите несгоди.
Колко мъка се четеше в нейните очи,
ала животът я бе научил само да мълчи.

Мечтаеше да го срещне.
Онзи, който да посрещне топлите й сълзи.
Как искаше да усети топла целувка,
сетне - утешителна милувка.

Но надеждите й останаха напразни,
сърцето и душата й-празни.
Останаха й само недостижимите мечти
и умението вечно да мълчи.

Е, кажете мненията си.