Оставила си се на депресията да те победи. Носиш се по течението и не ти се иска да погребеш малко срещу него. Сякаш изпитваш комфорт в това да се самосъжаляваш и да си намираш обстоятелства, на които да прехвърлиш вината защо животът ти е скапан. Много хора не си харесват дома, семейството, училището, но правят всичко възможно, за да се отделят един ден от подтискащата ги среда. А ти какво правиш за себе си в цялата ситуация? Занемарила си се напълно и разчиташ на мързела и апатията като средство за решение на проблемите си. Тоест си в режим на изчакване на някакво чудо, което едва ли ще се случи. В момента апатията и мързела са точно следствия от депресията, в която се намираш. Не се оставяй на проблемите да те преборят, а се стегни и вземи насериозно поне училището си, за да можеш един ден да се измъкнеш от този безобразен капан, в който ежедневието те поставя. Не ти остава кой знае колко още, само 12 клас и после с малко повече амбиция ще можеш да си намериш работа или пък да заминеш да учиш някъде извън града си, който до такава степен си намразила. Не е чак толкова далеч във времето, замисли се колко бързо минава то, а оставиш ли се на комфорта, който мързелът ти дава, ще затънеш още повече. След гимназията определено ще е краят, после как си представяш, че ще изглежда животът ти? Постави си цели, към които да се стремиш. А иначе би могла да започнеш и от днес към подобряването на своя живот. Достатъчно е примерно да започнеш с малките неща. Намери си приятел, който да ти служи за упора в тежките моменти, както и да те забавлявя. Излизай по-често с приятелки, отвличай вниманието си от домашните проблеми, разнообрази външния си вид...