Той лежеше в мрака,целият облян в пот. Нямаше сили за нищо.Наркотика беше неговото "розово хапче" към живота. Но след поредната свръх доза той не издържа.Наркотика се беше вселил в него и го разкъсваше.Той дори не осъзнаваше какво става.Всичко се сливаше,всичко бе толкова различно от обикновено.Той се изправи целият облян в тръпки и започна да обикаля от стая в стая.А около него в мрака се прокрадваха сенки,силуети. Изведнъж той полуда,започна да тича из апартамента и да крещи. Блъскаше се в стените.Но не осъзна грешката си и взе още една доза.Тогава крясъците станаха още по-силни,той кървеше и обикаляше.Търсеше изход от апартамента,но така и не намери.За него всяка една врата беше като другите .Беше се оплел в собствения си капан.След многобройното обикаляне и крещене той изведнъж спря,падна отново на пода в мрака и не продума и дума.Лежа , но не успя да стане , както предишните пъти. После отново целият в пот,притвори очи и сякаш заспа. Беше се вселила тишина,тишината на смърта..