- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- ДНЕВНИК : Как се чувствате? vol. 13
Влади, ако имаш в предвид темата, по която ти се пишеше, и на мен ми се разтяга. Пък много ме е яд на пустия ми мозък как в момента нищо не ме е впечатлило. Е, може би едно девойче, което ме накара да ревнувам моя до неузнаваемост. Та от седмица съвсем не съм себе си, направо се усещам друг човек, но в този определен случай изобщо не ми се ще да съм себе си (милото момиченце, именно "душичката", която винаги си трае и се старае да й минават разни "лафове" покрай ушите). Та, много правилна тема си задал, ама трябва малко повече време за да се доизмисли.![]()
Райдърче, досега си ми била муза за.. не една тема. Айде да не разваляме традицията?
Тряя малко да си полафи с теб човек и му идват 10000 идеи и мисли
У мен са идеите, имам ги готови. Въпроса е да измисля начина по който да ги представя пред широката публика. Щото знаеш че не е важно КАКВО представяш а КАК го представяш. Особено при такава деликатна тема.
Пък и все пак.. няма да е лошо да е завладяващо (:
"It's one of the great tragedies of life — something always changes."
Dr. Gregory House
Поласкана съм.
Иначе, я подхвани някаква по симпъл темичка. Точно както каза - да полафим върху нещо. Че така или иначе не ми се спи, размишлява ми се покрай теб.![]()
Квото и да хванем накрая ще стихнем to the humankind and it`s destiny
Иначе нещо бързичко - книжка у вас или на планина с маймуните и защо?
"It's one of the great tragedies of life — something always changes."
Dr. Gregory House
Простичко, простичко, колко да е простичко.
За настроението, в което съм в момента, ще избера второто. Настроена съм приключенски и ми се откриват нови неща. Обожавам и респектирам природата, а (и предвид името ми) планината ми е едва ли не стихията. Бих прекарала време с маймуните точно днес.
![]()
Чудничко, тогава я си пусни тая песничка - Within Temptation - Utopia (Feat. Chris Jones)
Лошото е че точно днес, няма д аможеш да се качиш на Витоша, щото.. времето е повече от отвратително там. Така че.. ти остава книжката (:
Или с маймуните на палатка някъде из софийските полета? или пък в борисовата? Вионаги ми се е искало да ида ей така без никаква техника някъде![]()
"It's one of the great tragedies of life — something always changes."
Dr. Gregory House
Аз го направих това нещо по - миналия weekend и наистина ми се отрази добре. Нагледах се на сумати красоти, пораздвижих се, полюбувах се на природичка (колкото имаше), поучих, дори готвих сама! Единствената техника, може би, беше стария телевизор и грамофона с плочите на който се израдвах адски.![]()
Ехей, къде сте ходили? Някъде извън София? Виличка?
Залагам на второто все пак
А като малка спомняш ли си на какво си се радвала най-много? Става дума като си била 5-6-7 годишна![]()
"It's one of the great tragedies of life — something always changes."
Dr. Gregory House
Всъщност, за протокола, от Банско съм.Уча в Благоевград (от където е майка ми) и реших да не се прибирам, а да отида с баба и дядо на вилата им. Едно китно селце близо до Благоевград. Логодаж се казва. Има огромен язовир, на който никога не мога да се нарадвам. Ето ти ориентировачна снимка: http://sphotos.ak.fbcdn.net/hphotos-..._3133541_n.jpg
Иначе, помня колко много се радвах, когато ме извикваха приятелчетата ми да скачаме на въже. Беше едно такова дълго дебело тежко въже, което двама човека въртяха, а ние сигурно 4-5 лапета скачахме вътре. Беше наистина забавно и много обичах да го правя.
А аз защо си мсиля че си от София?
Аууу назад съм с материалаИначе язовирчето ми напомня за това че не съм ходил на риболов от мнооого време вече
А вие дребосъци малки - по една филия с лютеница нали не забравяхте да гризнете?
"It's one of the great tragedies of life — something always changes."
Dr. Gregory House
Че това забравя ли се. И по законите на Мърфи винаги се прибирахме с омазани панталони.
спи ми се за страх, лягам, откъртвам, утре рано с петлитена даскало.. правя си тестовете, връщам се, оправям се и излизам с нея... няма тън-мън... ше й звънна преди тва да се уговорим и тка
Естествено. Ама тогава лютеницата се переше лесно, щото беше домашнаПървоначално написано от XTREMEFREERIDE
Ааа имаше и едни захарни петлета, дали ги помниш? Ама не тия дето виждаш сега, ами.. едни малко по малки и.. малко по захаросани
едит:лека какенце
едит2:
Събуждам се гледам небето на квадрати
край мене натръшкани разни пернати
ръмжи и се движи нещо под мене
лъвът съм остригал дявол да го вземе
![]()
"It's one of the great tragedies of life — something always changes."
Dr. Gregory House
Оффф ... окото ме болиСамо да не ми излезе някой ечемик,чеее ...
![]()
А иначе ми се спи и вече наистина ще си лягам,защото винаги когато ми се спи започвам много да философствам,а това е нетипично за мен![]()
Айде деца,лека нощ и гледайте да не спамите много![]()
![]()
http://vbox7.com/play:f64c99f309
Шофирай разумно - стигни жив!!!
Дааа, помня ги. Помня също как баба ми набираше едни малки ябълки (не сегашните мутанти по магазините) и мама ми разтапяше захар във една желязна чинийка на котлона. После бучвах на ябълката пълнител от стар химикал и си правех сама захарни ябълки. Наистина, малко горчаха от прегорялата захар, но това не ми пречеше да се омазвам с тях до ушите почти всяка седмица.
Ей.. ще се намерим с тебе, Райдърке
Колко съм се клепал и аз с подобни домапни десерти.. само аз си знам (:
Ся ако кажеш че имаш по малък брат, който да те тормози и.. направо ще си изям шапката![]()
"It's one of the great tragedies of life — something always changes."
Dr. Gregory House
Започвай от козирката ако искаш!По - малък е от мен с 4 години. И да, тормози ме! Винаги ме е тормозил!
![]()
![]()
Моя също е по малък от мен с 4 години.. ааа не
Ся трябва да си изям любимата шапка. нищо де.. поне имам подправки за овкусяване (:
Гледай се каква си ужасна... ся с какво ще плаша момите? М? Ми ако змат да ме 'аресат, ко да ги правя?![]()
"It's one of the great tragedies of life — something always changes."
Dr. Gregory House
Аааа че си груба и рязкаМойте чувства за нищо ги нямаш, нали? ;(
Аз напускам тази зла земя....
П.П. Лека нощ ПиринаИ умната
![]()
"It's one of the great tragedies of life — something always changes."
Dr. Gregory House
Лека нощ и на теб.![]()
P.S. Може и русата.![]()
Ще го изям, бе! Сладура ми той!![]()
Колко странен и миличък беше снощи. <3 Точно такъв го искам. Точно такъв ме радва и ме прави РАЙСКИ щастлива. Мноого го обичам! <3
Едвам станах за фитнес тая сутрин. Алекс ме почака около половин час.![]()
Доволно е, че нямам за учене, а часовете отново ще са по 30мин. заради жегата. Пък и се прибирам днес. Утре ще ходим на плаж ..
Общо взето само ваканцията ми липсва. Но пък остана само една седмица. ^_^