Аз съм момиче на 16 години.От близо 2 години се събирам с настоящата ми компания.Всичко си беше много добре.Можех да разчитам на всички.Много се обичахме.. чуствах всички като братя и сестри.. проблема е там,че разбрах че почти всички с много малки изключения ме редят зад гърба.Ужасно ми е кофти всички биха казали, че не трябва да ми пука и това са детски истории..но за мен не е така,защото малко или много държах на тези хора.. нямам вече много приятели като ги махна тях... под тях имам предвит (80-100 човека) Живея в голям град.Но незнам вече от тук нататък какви нови запознанства ще завържа...просто ми е много трудно да започна отначало..Мислих дали аз съм се променила нещо и причината е в мен... а те ме тропат защото не им харесва прическата ми и такива повърхностни неща... когато всички са срещу теб и нямаш и един близък човек до себе си е ужасно.Майка ми работи в чужбина, а баща ми в друг град...тук съм с леля ми, която много рядко се сеща за мен да ме види... общо взето се оправям сама... нямам един човек..една опора.. незнам защо пиша тук въобще..може би защото съм толкова западнала че вече търся морална подкрепа от форум..