Самотата в мен..

[Bubbling]

Днес отново се замислих по една доста болна за мен тема.Всичко започна от това,че майка гледаше едни мои снимки на компютъра и каза - 'Всички около теб са щастливи,усмихнати,защо ти не си?Има ли ти нещо?' .. И аз отговорих,че ми няма,че всичко е наред,а всъщност не е.Нищичко не е наред.
Не знам как точно да определя моя проблем.Чувствам се ужасно,ужасно самотна.В училище както и да е-прекарвам времето със съученици,говорим си и т.н,но като ми се излиза мога да звънна само на един човек и да му предложа да излезнем.Та дори и това момиче не може да се нарече моя приятелка.Затворена съм вътре в себе си.Искам и се старая да не е така,но винаги е било по този начин.Винаги съм оставала назад в редиците,никога не съм била център на внимание или душата на компанията.Опитвам се,но не става.
Пак прекарвам цялото си време пред компютъра,споделяща проблемите си с хора,които дори не познавам.
Искам да не съм такава,но хората ме приемат за такава.Искам да съм в 'компанията',така да се нарече,а не да съм безгласна и невидима.Но как?Не знам.. Чувствам се като аутсайдер.И винаги мечтая за мига,в който ще се измъкна от всичко,ще се прибера вкъщи и ще остана сама..

[nIkEnCeTy_bE]

Първо трябва да споделяш с майка си, може би тя ще те разбере най добре, все пак ти е майка. Не се затваряй в себе си, дори разговорите с нея може би ще ти помогнат да се замислиш. Второ каква приятелка ще ти е това момиче, ако наистина тя не те чуства за такава. Не се терзай, че можеш само на нея да се обадиш. Приятелите идват с времето. Запознай се с други в училище от други класове, излизай с тях. Не вярвам толкова да няма с кого да излезеш.

[danibebi]

Според мен ще е по-добре да споделиш с майка си.Вероятно тя ще ти даде съвет и ще си по-уверена пък и запознай се с нови хора.Както каза Ники,приятелите идват с времето.

[rebeccaa]

Днес отново се замислих по една доста болна за мен тема.Всичко започна от това,че майка гледаше едни мои снимки на компютъра и каза - 'Всички около теб са щастливи,усмихнати,защо ти не си?Има ли ти нещо?' .. И аз отговорих,че ми няма,че всичко е наред,а всъщност не е.Нищичко не е наред.
Не знам как точно да определя моя проблем.Чувствам се ужасно,ужасно самотна.В училище както и да е-прекарвам времето със съученици,говорим си и т.н,но като ми се излиза мога да звънна само на един човек и да му предложа да излезнем.Та дори и това момиче не може да се нарече моя приятелка.Затворена съм вътре в себе си.Искам и се старая да не е така,но винаги е било по този начин.Винаги съм оставала назад в редиците,никога не съм била център на внимание или душата на компанията.Опитвам се,но не става.
Пак прекарвам цялото си време пред компютъра,споделяща проблемите си с хора,които дори не познавам.
Искам да не съм такава,но хората ме приемат за такава.Искам да съм в 'компанията',така да се нарече,а не да съм безгласна и невидима.Но как?Не знам.. Чувствам се като аутсайдер.И винаги мечтая за мига,в който ще се измъкна от всичко,ще се прибера вкъщи и ще остана сама..

Имам чувството, че това цялото аз съм го писала.В абсолютно същото положение, но мислч, че трябва да сме по общителни, а понеже аз съм доста срамежлива немога да бъда такава.Напълно те разбирам и както казват по горе приятелите идват с времето, пожелавам ти при теб и при мен също да дойдат по скоро.Успех

[phobiaaa]

Първо поговори с майка си тя като по голяма ще ти даде някакъв съвет.А ти започни да излизаш по-често,общувай ,разговаряй с хората така ще намериш приятели и няма да си сама.

[Unendlich]

Имаш ли някакво хоби, занимание? Нещо, което да те прави щастлива? Има много неща, които биха те забавлявали, на които би се усмихнала и биха те развеселили. Не се затваряй в себе си, бъди по-уверена. Каза, че си говорите в училище и всичко е нормално - супер, взимай по-често участие в темите, изказвай своето мнение. Не е нужно да си 'еди-ква си' , за да направиш впечатление.

[dogtag]

(preeba mi se latinicata) Tova,koeto pro4etoh vse edno az sam go pisal.Deistvitelno i az se 4uvstvam kakto ti si opisala,kato dobavim 4e vinagi iztakvam nqkvi gluposti i ostavam nerazbran.Ne znam 6to stava tai,ne moga da se otpusna li ddz.Dano se opravim

[mArMaLaDkA]

Старай се да се приобщаваш към другите, дори и на моменти да ти изглежда, че нямате нищо общо. Организирай някакво излизане или пък върви с другите от класа ти някъде, след време ще свикнат с компанията ти и сами ще те канят.

Страдаш от някакъв комплекс, търсиш внимание и затова все се чувстваш неудволетворена. Ми не можеш да си душата на компанията винаги, но пък ако си, дали ще се чувстваш по-щастлива?

Истината е, че всичко е вътре в теб. Продължаваш ли да се самосъжаляваш, делиш и да упрекваш останалите, сама ще си. А дори и да си намериш компания, пак ще ти е самотно. Трябва да се научиш да гледаш по-положително на нещата, да си по-общителна и да не се впрягаш толкова.

[MissChocolate]

Нямаш абсолютно никакъв повод да се чувстваш като аутсайдер. Аз винаги съм била по същия начин, но смятам,че е много,много по-добре. Приятелите от нета понякога са по-добри от тези в реалния живот. Личен опит. Най-добрата ми приятелка не е от моя град и сме се виждали само веднъж, но си споделяме всичко и никога не се караме.
Не е въпроса до излизане и компании,важното е да знаеш,че има на кого да разчиташ. За това са приятелите. Доверието се гради бавно, затова търси и не се отказвай. Накрая ще намериш най-доброто за теб самата.

[Kmet4e]

Леле като се зачетох в тая тема и се замислих какъв аусайдер съм и аз ... Целта е не да казваш всичко на майка си ! Различни поколения сте и мислите съвсем различно ! В момента и аз се намирам сред компания от хора който не ми допадат и не се чуствам кой знае колко добре сред тях ...( Вечно имат някакви комплекси за пари или пък за величие което на мен не ми допада изобщо !) Целта е да намериш подходящите хора и да ти е приятно да прекарваш времето си с тях Вижте с кой от форумчето си допадате излезнете на по фанта някъде или пък на разхока,кино и вижте пък може и да откриеш един истински приятел

[emmie]

както гледам вси4ки страдаме от същия проблем аз съ6то съм такава запознавам се с някой вси4ко е ок и накрая какво едно голямо ни6то колкото и да си тарси6 приятели си намира6 врагове има много малко истински приятели ама много малко не може6 да се довери6 на някого да сподели6 не6то опитай се да намери6 един но истински не са ти нужни пове4е а и с времето съм сигурна 4е 6те намери6 един истински приятел

[December]

И аз се присъединявам към групата на "самотните" Само с едно изключение.Усмихвам се.Усмихвам се,и колкото повече се усмихвам толкова повече ме боли...Просто един ден госпожата по математика ме извика след часа и ми каза "П. какво ти има,все една умряла физиономия имаш.Ти си младо момиче,здрава си(всъшност нито психически нито физически съм здрава.Дори сега отново не съм на училище заради много слабата ми имунна система,която се получи вследстие от шибаните диети които правех с продължение на 2 години и нататък се сещате...) Защо не се усмихваш.Изглеждаш депресирана.Погледни с усмивка на живота." Много гадно ми стана.Не мислех,че чяк толкова си личи, че съм депресирана.Този госпожа е много вярваща.Често в час ни прикава да вярваме с господ и че имало някаква светлина.Трябва да я уволнят.Та тя е госпожа по математика мамка му,не по религия.Дори и по религия да ни беше преподавател,няма никакво право да ни казва в какво да вярваме или не.Както и да е.Все пак аз мисля,че е хубаво да се вярва.Добре е когато човек вярва,когато има надежда за добро.Но аз не знам в какво вярвам.Още не съм открила себе си.Та това с госпожата стана много дълго...Старая се от този разговор, или забележка на госпожата, или съвет(Нямам си идея какво беше това.Дойде ми като чук в главата) се старая поне да се прикривам.Макар че хората виждат че нямам приятели.Сигурно се чудят защо ли винаги съм толкова (изкуствено)"щастлива".А сигурно дори не ме забелязват.

Това стана много дълго.И аз като тебе си нямам на кой да си разкажа мъките.Това как приятелките ми почнаха да странят е много нелепа история.всъщност съжелявам ги, че тръгнаха към този път.едва ли ще ги чака нещо добро(и тук се започва със всеотдайната ми злоба...)
Ако искаш ми пиши на лично,да си поговорим....

Само още нещо да добавя.Сега съм почнала книготерапия.Мисля,че има угромно действие.Чувствам се по-добре.

П.П.Съжелявам,че стана толкова дълго.Самото писане ми беше едно разтоварване и сега ми е по-добре.

[boryto]

Имам чувството, че това съм го писала аз Чувствам се по абсолютно същия начин. Никога не съм била център на внимание, може би защото не съм толкова интересна и забавна, а и не е в мой стил. Винаги съм се опитвала да бъда себе си, но някакси като се събера с различни от мен хора, придобивам техните навици, започвам да слушам тяхната музика, но това е само една маска, зад която се крия..

А попринцип имам само ЕДНА истинска приятелка, с която наистина мога да бъда себе си и с която мога да си говоря за всичко, без да ме е страх или срам..
И аз съм затворена в себе си, винаги съм се опитвала да го променя, но е адски трудно.. Ако си свикнал с един навик, много е трудно да го промениш.. И като не излизам много-много, намирам утеха единствено в компютъра, в един нереален и измислян свят, който те кара да забравиш реалността и да си щастлив.

И знам, че не трябва да е така, но като гледам мненията ви, много от вас се чувстват по същия начин..

[L0ST]

Вика му се пубертет. Ще отмине споко.

[MuffDiver]

И аз съм същия.Смях на даскало ама кат са прибера заточвам се пред компа и тва е.Да накарам некой да излезем трудно става.Единствен фриенд дет имам той с малко детски акъл забухал по тия ПЦ игри направо ми дотегна,друга тема освен любимата му игра или нещо от тоя род не се коментира.

[Luscious_Heart]

Хах, при мен е същото, че и по-зле понякога!
При мен обаче въпросът е: "ЩО ВСЕ САМА СЕ СНИМАШ?"

[petinkataaa]

може просто да си по-различна..да ти харесва да си сама у вас..никак няма да ти е зле,обаче ако се сближиш с някой от твоя клас..представи си колко ще ти е хубаво да идва у вас,ти да ходиш в тях..да оставате да спите заедно и до късно да се смеете..да ходите на разходки и да си помагате взаимно...този,който ти е най-приятен се опитай да се сприятелиш с него,но не бързай-всичко ще се нареди с времето..успех

[sweetyygirl]

Оле и аз се чувствам точно по този начин - сама. Имам само 4 приятелки на даскало и те не са толкова истински. Има само 1, която мисля за по свястна, но тя главно ми говори за даскало, а някой път писва. И проблема е, че не живее в моя град и дори с нея не мога да изляза . Единствено с 1 приятел излизам и то защото и той няма с кого да излезе, но сега той за щастие намери любовта си Само дето аз няма да има с кого да излизам И аз винаги мечтая да намеря истински приятели, които да не са злобни и да са истински, но уви май няма да ги срещна скоро. Надявам се всички в тоя форум да срещнем свестни приятели и да не сме вече самички И ако някой иска да пише на лично, ако нямате друга работа.

[Kmet4e]

Виждам че до тук всички сте малко или много сами или разпределени в неподходяща компания ! Значи аз предлагам да си направим примерно чат по скайп и да си пишем и може би някой хора ще си допаднат ! Не е важно кой на колко години е или как изглежда или дали е момиче или момче важното е да ти е интересно > Аз като най-смело момче си бих дал скайпът на всеки който има желание без да злопотребява с евтини бъзици ! Ако имате интерс пишете едно лс с нещо като > Здравей аз съм примерно Радка от Карнобат на 17 съм > Съответно аз ще ви дам моя скайп и ще си пишем за разнннни неща

[DanChoO]

Нека и аз да се добавя към групата .И аз също съм сам ....затворен в къщи....чудя се кво да правя....И просто не издържам.Имам с кого да говоря все пак в класа .Отварям си устата опитвам се да се вмъкна в картинката ако ходят някои от класа някаде и аз отивам ако е възможно,но нищо не се получава САМ съм.Пред блоками има 1-2 прилятели ,но пък кат ги питам по скайп все играят няква игра .Никой не ме търси да излезим някъде .Само ме питат кво имаме за домашно .Много трудна ситуация но няма да спра да опитвам да търся прилятели!

[Princessani]

Днес отново се замислих по една доста болна за мен тема.Всичко започна от това,че майка гледаше едни мои снимки на компютъра и каза - 'Всички около теб са щастливи,усмихнати,защо ти не си?Има ли ти нещо?' .. И аз отговорих,че ми няма,че всичко е наред,а всъщност не е.Нищичко не е наред.
Не знам как точно да определя моя проблем.Чувствам се ужасно,ужасно самотна.В училище както и да е-прекарвам времето със съученици,говорим си и т.н,но като ми се излиза мога да звънна само на един човек и да му предложа да излезнем.Та дори и това момиче не може да се нарече моя приятелка.Затворена съм вътре в себе си.Искам и се старая да не е така,но винаги е било по този начин.Винаги съм оставала назад в редиците,никога не съм била център на внимание или душата на компанията.Опитвам се,но не става.
Пак прекарвам цялото си време пред компютъра,споделяща проблемите си с хора,които дори не познавам.
Искам да не съм такава,но хората ме приемат за такава.Искам да съм в 'компанията',така да се нарече,а не да съм безгласна и невидима.Но как?Не знам.. Чувствам се като аутсайдер.И винаги мечтая за мига,в който ще се измъкна от всичко,ще се прибера вкъщи и ще остана сама..

Ми започни да се държиш различно ,говори с децата в клас ,поговори с тях ,за това,че искаш да бъдеш едно цяло с тях упитаи да започнете да излизате заедно.Предложи излизане с целия клас някаде различно място от училище ,ако си по общителна ,ще си и по -щастлива.Когато човек се държи добре с околните около него и те така ще са с него.Просто започни да обращаш повече време на себе си ,на това как изглеждаш ,започни с нещо ,което вълнува врасниците си и може би постепенно ще се впишеш.

[Jokerwuzhere]

Нямаш абсолютно никакъв повод да се чувстваш като аутсайдер. Аз винаги съм била по същия начин, но смятам,че е много,много по-добре. Приятелите от нета понякога са по-добри от тези в реалния живот. Личен опит. Най-добрата ми приятелка не е от моя град и сме се виждали само веднъж, но си споделяме всичко и никога не се караме.
Не е въпроса до излизане и компании,важното е да знаеш,че има на кого да разчиташ. За това са приятелите. Доверието се гради бавно, затова търси и не се отказвай. Накрая ще намериш най-доброто за теб самата.

Нищо лично ама ти току що каза ебати ГЛУПОСТА... Как приятелите от нета ще са по-добри .. И как ше се скарате като не се виждате :Д емоциите по скаип са съвсем различни от тези на живо .. Нали приятелите са за това = да им звъннеш в някои труден момент,ако са те хванали куки или си пред бои да им се обадиш да ги викнеш ако трябва ( а ако са истински фр ще дойдат .. лично доказано от няколко мои фр-та .. ) да ги питаш да излезете,да отидете на диско,да забиете некоя мацка.. Затова са прителите да излизаш НАВЪН

[VampireGirl666]

Няма да си щастлива, ако си в компанията. Ще си щастлива, ако дори имаш 2-3 приятелки, но добри и истински.

[rebeccaa]

Виждам че до тук всички сте малко или много сами или разпределени в неподходяща компания ! Значи аз предлагам да си направим примерно чат по скайп и да си пишем и може би някой хора ще си допаднат ! Не е важно кой на колко години е или как изглежда или дали е момиче или момче важното е да ти е интересно > Аз като най-смело момче си бих дал скайпът на всеки който има желание без да злопотребява с евтини бъзици ! Ако имате интерс пишете едно лс с нещо като > Здравей аз съм примерно Радка от Карнобат на 17 съм > Съответно аз ще ви дам моя скайп и ще си пишем за разнннни неща

Аз съм за

[filmimilmi]

Със самота можеш да се пребориш единствено със собствени сили. Никакви съвети няма да ти помогнат с това да си намериш истински приятели, а само ще те бутат насила да търсиш нещо, което и ти самата не знаеш какво представлява. Приятелството е двустранен процес, който се изгражда с търпение, тестове, които съдбата поднася на съответните хора, които трябва да ги преодолеят, за да разберат дали действително са приятели, както и превъзмогване на самотата като кофти чувство и превръщането й в мотивация за промяна. Не можеш вечно да се чувстваш така, сякаш си изоставена, сякаш нямаш никого до себе си, сякаш никой не го е грижа за теб. Винаги има хора около теб, достойни за твоята компания, които дори сами я търсят, но може би ти твърде много си потънала в мисли за това, че си самотна и сякаш сама дистанцираш възможностите от себе си, за да се чувстваш още по-сигурна в това, че ако страдаш, то поне не страдаш напразно. А в действителност ти наистина страдаш напразно защото от никой друг освен самата теб не зависи дали ще създадеш приятелства или не. Докато живееш обвзета от чувството за самота, сама пъдиш хората около себе си. Допусни ги малко по-близко, за да опознаят по-добре както теб, така и ти тях. И не ми казвай, че ти е много трудно да си намериш хора, които да ти харесват или да те харесат. Няма нищо по-тъжно от самотен, но и сдухан човек. Можеш спокойно да си вдигнеш главата нагоре, да гледаш хората в очите, да общуваш пълноценно с тях за каквото ти дойде на ум без да подценяваш себе си и своите качества от тези на останалите. Способна си да завладееш останалите и да се сближиш с тях, просто ти трябва повече самоувереност в това, че действително имаш за какво да си със самочувствие. Самочувствието е това, което най-вече помага, за да те забележат. Успех!