Детската градина да ти е най-малкият проблем. Аз пък съм ходила на детска градина, но учителките, разбира се, толерираха онези дечица, чиито мами работеха по общината. В училище пък си намерих някои приятели. Това, което ме влудяваше преди години(и сега) е повърхностното отношение на хората спрямо живота. Не са ми в кръвта повърхностните същества . Ах, да добавя и интригите и приказките зад гърба. Жалко само, че хората бъркат понякога чисто приятелския интерес с желание за забиване на нож в гърба или някакви задни мисли. Но пък това не е моя грижа. Щом са такива коне с капаци и не виждат очевидното...

По-добре да сте на групички. Хората са казали: "Два остри камъка брашно не мелят.". По-добре поотделно, отколкото в разпри.

Колкото до приятелите - единственият начин да ги спечелиш, колкото и изтъркано да звучи, е да бъдеш естествена. Естествена на 100%. Когато се намираш в неудобна ситуация не забравяй това, защото иначе може да ти изиграе лоша шега впоследствие. Какви каши забърквам, когато ме поставят в неудобно положение .