Една наистина сериозна тема.

[alex4et0y]

Незнам как да започна темата... Незнам колко от вас ще ме разберат, но се надявам да са мнозина.

Преживях истински ужас на моменти си мислех, че е кошмар и всеки момент ще се събудя. Бях тежко болна така да се каже преборих рака и всички неща, които преди съм смятала за важни в момента са ми незначими и преодолими по всякакъв възможен начин. Това да имам 2ка или да се скарам с гаджето ми или каквото и да се сетите не ме притеснява и плаши. В най-трудните ми моменти приятелите ми бяха до мен и ме подкрепяха въпреки, че бях на 2500км от България, защото в нашата страна неможеха да ми помогнат и заминах за чужбина. Разбирам, че немогат да си представят какво преживях и през какво минах, защото само човек, който е минал през такова нещо го разбира(не го пожелавам на никой). Те и моето семейство значат много за мен, но на моменти се притеснявам да не ги засегна(приятелите ми). Защото, когато приятел или приятелка ми разказва за свой проблем, този проблем ми изглежда толкова незначителен и незнам как да им обясня, че от това не зависи нищо, нито бъдещето им нито здравето и живота им и че има много по-важни неща. И ако започна да обяснявам ще стана досадна или ще си помилят, че парадирам с това, че съм силна, а те са ме подкрепяли толкова много. Майка ми ме съветва да използвам това, че съм по-силна и да им помагам за напред. Притеснявам се да не ги засегна по някакъв начин или да ме разберат погрешно.

Посъветвайте ме да послушам майка ми или да им обясня направо как изглеждат нещата от моята страна или ме посъветвайте нещо друго.

Искенно благодаря на хората, които имаха търпението да прочетът цялата история.

[Tempest]

като начало - твоята история е малка, а е за сериозен проблем... докато за т.нар. от теб "незначителни" (и дефакто са такива) проблеми пишат по цели романи... както и да е.

послушай майка си, всеки човек си има скала, по която се измерва важността на проблема.. за твоите приятели най-важни в момента са такива проблемчета... каквито теб не те тревожат, даже не знам смяташ ли ги за проблеми изобщо... не знам през какво си минала, не искам и да разбирам (да не ми се случва), но и аз като погледна по-общо моите проблеми са нищожни, както и на цялото поколение... и все пак това, че си преживяла такова нещо, не трябва да значи да караш другите да съдят за своите проблеми от твоята гледна точка... помагай със съвети, защото ти виждаш трезво нещата, изслушвай приятелите си, не ги пренебрегвай

и честито оздравяване

[Chacho]

От стреса от подобни изживявания се размива представата за сериозност, за приоритети. Запитва се човек кое е важно и кое не, както ти го правиш. Сигурен съм, че си имала моменти, в които си зяпала в една точка и си премисляла едва ли не живота от до. С времето се връщат първоинстинктните ти реакции. Постъпи както смяташ ти самата за правилно. Ако има нещо, което е незначително, то това е начина, по който ще подходиш към ситуацията. Това, че си се преборила с болестта само по себе си е много по-важно, от това как ще говориш за нея. Искрено се радвам, че си се преборила с подобна трудност. Малко успяват и лично такива хора не познавам. Успех в бъдеще!

[Rounder]

Еми,то 2-ката и скарването с гаджето не са кой знае какви проблеми...като го погледнеш реално,и двете неща се оправят....така че..
Хубаво е вече,че си по-силна психически...но си платила не малка цена..
и все пак може да им помагаш,като им обесниш че няма смисъл да се кахърят за една 2-ка,скарване с гаджето или каквото и да било нещо дребно,пък те ако са хора ще те разберат,защото те като не са минавали през това което си минала ти...няма как да разберат че тия неща са толкова незначителни.

[anonimchetou]

Искренно се радвам за теб ! Нека здравето да е винаги до теб от тук нататък. Не се притеснявай и аз съм изпадала в същата ситуация. Само че при мен беше друго. Аз загубих майка си баба си дядо си прабаба ми и чичо ми за много кратък период. Научих се на много неща. И аз като теб разсъждавах. И така някоя моя приятелка като ми разказваше за някоя дреболия.. аз и казвах това да ти е проблема.. А сега всички хора около мен си дават сметка кой какво и колко е преживял и те сами си го казват като тръгнат да се оплакват и казват "ти какво си преживяла а аз тука.. едиси какво.." и тем подобни. Просто когато се сблъскаш с подобна трудност започваш да стъпваш здраво на земята а не да летиш в облаците , може би имаш по -реална преценка, израстваш..

[LiGiDY]

искам да ти кажа първо браво за волята ти

а по темата мисля че трябва да им помагаш но и да намекваш леко че наистина проблемите са незначителни

[danibebi]

искам да ти кажа първо браво за волята ти

а по темата мисля че трябва да им помагаш но и да намекваш леко че наистина проблемите са незначителни

съгласна

[nIkEnCeTy_bE]

Малко са хората на твоята възраст, които могат да разсъждават така, евала. Това е така, защото си преживяла нещо тежко. Естествено, че ще ти изглеждат проблемите на другите незначителни, защото ти едва ли не си се сблъскала с голям ужас. Не е хубаво да им натякваш постоянно, все пак и на тях не им е било приятно да те гледат така и са си представили какво си преживяла. Послушай майка си и бъди до тях, когато имат нужда от теб, както те са били до теб, и вярвам че винаги ще бъдат. Благодари се, че си оздравяла и че имаш такива хора до себе си.

[alex4et0y]

Много се радвам, че ми помогнахте. И че все пак имаше хора, които ми обърнаха внимение на не толкова интересната тема, като останалите теми. Мерси много.

[theImmoral]

Не/Интервал/мога - Не/без интервал/грамотен.

Нормално е това, което ти се случва, тъй като си изживяла доста, а проблемите на другите наистина са незначителни. Не им обяснявай, че са такива, защото ще ти се обидят и ще кажат, че се правиш на голямата работа, но си знай, че си на по - висшо ниво, като знаеш за какво да ти пука и за какво не. Късмет!

[alex4et0y]

Не/Интервал/мога - Не/без интервал/грамотен.

Извинявам се за правописната грешка, но когато разказвам за това и ми е трудно да мисля и за граматиката, а пък мисля, че има и по-неграмотни от мен, които са без основание за правописните си грешки.

П.П Мерси за съвета.

[kris4ety14]

Пиша, за да изкажа възхищението си от високия ти дух. Живота ти е взел едно, но ти е дал друго, по-ценно. Това не е ли хубаво? Използвай това, което си получила, за да правиш хората, които са те подкрепяли щастливи и да им е приятно да бъдат до теб. Оттук нататък се наслаждавай на живота и здравето, а приятелите си ги открехни за нещата, които ни крепят в трудни моменти.

[alex4et0y]

ми соррка чоек ама т'ва че си 'силна' че си преминала през нещо нете прави силен просто има хора които могат да преминат и които не могат, има хора които и малкото им е достатачно , има хора които несе интересуват от проблемите на другите защото си мислят че са 'НАЙ-СИЛНИТЕ' и могат всичко. ем соррка чоек ама т'ва нищо нете прави, все1 аз дето нямам маика от 11 години ще станат и живея само с баща ми, т'ва че пуша от 1-ви клас и че пуша трева от 5ти ме прави много силен и че сам се справил с проблемите ем не чоек не е така. слушай маика си к'во ти лафи щото родителите знаят най-доброто за децата си и колкот да ти е неприятно трябва ги слушаш , аре бб и щом си мислиш че парадираш като се скараш с приятел , БРАВО аз сам ти фен.

What Ever Life continues

И аз от 10 години съм без баща и майка ми работи на 3 места и се спуква от работа, но не пуша трева и цигари и не съм овесила нос просто поисках мнение за тоба как се чувствам дали е нормално или не, но все пак ти благодаря за мнението и аз съм ти фен желая ти успех и много здраве и да си все така "силен".

[alex4et0y]

кой е казал че сам увисал нос бе ,просто ти казвам неси такава за к'ват се мислиш и НЕ ТОВА НЕ Е нормално защото трябва да си благодарна и да си живееш нормално живота

След това, което съм преживяла няма как да съм нормална и да съм като всички останали. Както казах и в началто само човек, който е минал по този път знае за какво става на въпрос. Исках да си споделя нещата от моя живот не смятам, че съм важна, но смятам, че всеки човек е изключителен само по себе си. Сподед мен всеки един човек на планетата всяка сутрин трябва да благодари, че е жив, ако това ми намекваш.

[Tempest]

аннонимния... като гледам си доста песимистично настроен по някои въпроси... включително не можеш да признаеш "победата" на някого... ама и да се хабя да ти говоря, съмнява ме да кажеш "да, прав си, аз греша", така че няма да ти се обяснявам...

[LucasBoy]

Моя съвет е да помагаш с каквото можеш. По-добре не им казвай колко незначителни са проблемите им за теб, понеже наистина може да се засегнат. От твоята гледна точка някои проблеми чак са смешни, но от опит ти казвам - колкото повече им натякваш, че не е чак толкова голям проблем, толкова повече ще те ненавиждат. Когато разбрах, че нещата стоят така си затворих устата и всичко се оправи, съветвам те да не се заяждаш Разбирам, че може да ти е досадно да ги слушаш понякога, но както те са ти помагали, опитай се сега и ти така да им помагаш

[Tempest]

Приятели = Предатели

Родители = Убийци

Семейство = Глупости

за това говорех, аннонимен... защо да не се смята за силна? Нормално е да има различен поглед върху нещата и да осъзнава, че предишните й "проблеми" са просто детски прищевки... не виждам с какво комата е по-опасна от рак.. и както и да е, наистина, момичето е в правото си да се радва и да се чувства силна...

[iLovePussyJuice]

радвам се за теб

аз наскоро загубих приятел и също неща, които преди ми се струваха съществени сега са незначими

[Staywithme]

Мисли в перспектива.Ще им кажеш, че тяхните проблеми, които вероятно наистина не са проблеми, не са нищо важно и кво? Ще ти се цупят една седмица и пак ще си говорите.Това според мен е крайно незначително само по себе си, за да го зачиташ като проблем, имайки предвид всичко, което си преживяла.Разбирам, че им се чувстваш длъжна до някаква степен, понеже са те подкрепяли, но приятелството не е вземане даване, и като се налага да си подтискаш същността в името му, то значи скоро това приятелство ще приключи.

[cvetinka95]

Евала, момиче!
Наистина заслужаваш това, че си се преборила! Винаги си остани с този начин на мислене.
Виж, донякъде те разбирам за това с приятелите. И аз често се дразня, някой като ми мрънка, че косата е щръкнала или гримът се е разтекал. Мило обяснявам /абе направо почвам речи да държа / , че това наистина не е съществено. Най-добрата ми приятелка си пада дооста суетна, но вече съм й споделяла няколко пъти, че това не ми е приятно. Е поспря се, не сме се сърдили, то си трябва компромиси.
Не правя правилно може би, но не чаках да се оплаква, та тогава да повдигна въпроса, ами по друго време просто споделих какво не ми харесва. Проработи, но не при всички е същото май. Наистина майка ти е права, трябва да им помагаш, защото си силна, но никога не давай за пример ТВОЕТО преживяване. Иначе щом са били до теб и в лошо, трябва да те разберат, без да си помислят, че парадираш или нещо. Ако кажат, че това имаш в предвид, просто си търсят оправдание..
Хайде успех мила!

[Bezdomnokuche]

1. Тази тема е важна.
2. Съжалявам за болеста kоято си преживяла.
3. Послушай майка си. Най - добре е да помагаш на приятелите си

[elito0o0o0]

Не/Интервал/мога - Не/без интервал/грамотен.

Ей "грамотен"! Скрий се бе! До сега колко грешки съм те видяла да правиш.. нямаш си на идея! Смешен си. Чат?! Във всяка тема се правиш на многознайко и поправяш грешките на всекиго. Вярно,че има много неграмотни,но.. остави ги да дишат бе мен! Колко такива съм видяла из форума и нищо не им казвам.. Дразнят ме ,че пишат по този начин,но си премълчавам по дяволите. Ти к`во си мислиш,че си безгрешен? Боже мой! Да ти кажа.. вече спря да ми пука за това кой е грамотен и кой неграмотен. Всеки си избира какъв да бъде. btw ако някой неграмотник направи неграмотна тема ,в която да пише супер неграмотно - Да. Съгласна съм тогава да критикуваш,но.. Да влизаш във всяка тема и да поправяш грешките на всеки и същевременно и ти да правиш грешки.. - смешно и позьорско е.
Айде със здраве !

ПС: Достатъчно мнения и съвети.. нямам какво да кажа.

[SmilezZz]

Първо - Дано вече си адски здрава..И радвам се,че си се спасила от рака..

По темата:
- Най-добре е да им помагаш с каквото можеш..Както ти самата каза,че те не са такива,каквато си ти..Опитай се да им помогнеш дали със съвети или с нещо друго..
- Ако пък вече "не ги понасяш" с тези простотии - тогава гвори с тях..

УСПЕХ за напред !!!

[Bezdomnokuche]

Annonimos или както се пишеш... Стига си се правил на отворко и се научи да пишеш. Вярно че и аз правя правя правописни грешки ама ти пишеш "УЖАСНО". Просто се нервя вече.

[Bezdomnokuche]

Annonimos или както се пишеш... Стига си се правил на отворко и се научи да пишеш. Вярно че и аз правя правя правописни грешки ама ти пишеш "УЖАСНО". Просто се нервя вече.