Вечното мълчание

[burningtear]

Из гората самотна жена броди,
ридае и търси утеха за своите несгоди.
Колко мъка се четеше в нейните очи,
ала животът я бе научил само да мълчи.

Мечтаеше да го срещне.
Онзи, който да посрещне топлите й сълзи.
Как искаше да усети топла целувка,
сетне - утешителна милувка.

Но надеждите й останаха напразни,
сърцето и душата й-празни.
Останаха й само недостижимите мечти
и умението вечно да мълчи.

Е, кажете мненията си.

[YourDream]

Много ми хареса! Особено този стих :
"ала животът я бе научил само да мълчи."

Продължавай така!

[burningtear]

Много ми хареса! Особено този стих :
"ала животът я бе научил само да мълчи."

Продължавай така!

Благодаря, радвам се. Ако и другите го харесат, мога да пусна и други.
Всъщност в това се крие нещо много лично и съкровено...

[Elenichkaa]

Из гората самотна жена броди,
ридае и търси утеха за своите несгоди.
Колко мъка се четеше в нейните очи,
ала животът я бе научил само да мълчи.

добро начало...първо е загадъчно и буди интерес.всъшност като се замисля ти нямаш точно определена тема(зададена) и точно в това е ooriginal-а,ако ме разбираш.

Мечтаеше да го срещне.
Онзи, който да посрещне топлите й сълзи.
Как искаше да усети топла целувка,
сетне - утешителна милувка.

тук нещо като чели не пасва..стои като не на място.В смисъл прехода,според мен,не е добър.поработи още.

Но надеждите й останаха напразни,
сърцето и душата й-празни.
Останаха й само недостижимите мечти
и умението вечно да мълчи.

Е, кажете мненията си.

така...предлагам ти да го преработиш и обагатиш.да побликуваш редактираният вариант.мисля,че помогнах достатъчно.все пак идеята трябва да е твоя!

[burningtear]

Ок, мс.
Не се занимавам професионално, но просто ми се струпаха доста случки и трябваше да си го излея.

[dreamer4etoo]

br mn e hubavo! grabna me ot samoto na4alo

[burningtear]

br mn e hubavo! grabna me ot samoto na4alo

Благодаря, но пиши на кирилица.

[Elenichkaa]

Ок, мс.
Не се занимавам професионално, но просто ми се струпаха доста случки и трябваше да си го излея.

то в това е целия смисъл...всичко написано да е преживяно!

[burningtear]

Братя и сестри

Луната събуди се и прокара своя път
по морските вълни, които тайнствено мълчат.
Горите запяха отново ароматната си песен
за прохладната отиваща си есен.

Обагрени листа пътеките стелят,
най-цветната постеля!
Вятърът гони се отново с неспирното време
и пак опитва вечната му младост да отнеме.

Вгледай се далеч в луната
и ще откриеш ти как тя самата
търси отново теб, самотния човек,
да разкажеш какво преживял си този век.

Всички искат да чуят твоята история,
пропита с щастие, но и с меланхолия.
А ти само вгледай се в небето, в звездите
и слушай как бавно пеят ти горите.

Вдишай студения въздух, а после говори,
не спирай дори безмислици да мълвиш.
Говори, човеко, разказвай и пей.
Освободи се от бремето и свободно живей.

Усмихни се на самотната луна,
поздрави я нежно, тя е тъжна сама.
Знай, че тя винаги е готова да те прегърне
и болката ти в щастие да превърне.

Обичай ти всяко стръкче трева,
дарявай с милувка и малката капчица роса.
Усмихни се на танцуващите звезди
и поеми дъха на вечнозелените гори.

[kementari]

второто е просто великолепно...много ми хареса

[burningtear]

второто е просто великолепно...много ми хареса

Мерси!

[ecstazy]

и 2те стихотворения са много добри. 2-та стиха от 1вото стихотворение, които ме грабнаха са:

" Колко мъка се четеше в нейните очи,
ала животът я бе научил само да мълчи. "

Продължавай в същия дух

[SmilezZz]

"Колко мъка се четеше в нейните очи,
ала животът я бе научил само да мълчи"

Да,тези редове ме грабнаха..Просто много истинско е..
Иначе лично на мене ми хареса първото..но има места,които трябва да ги преработиш

[burningtear]

Благодаря и на двете.

[casey]

"Колко мъка се четеше в нейните очи,
ала животът я бе научил само да мълчи"

Да,тези редове ме грабнаха..Просто много истинско е..
Иначе лично на мене ми хареса първото..но има места,които трябва да ги преработиш

+ 1