Здравейте на всички!
Първо искам да се извиня ако нарушавам някое от правилата на форума, като пускам тема без да имам други мнения.
Сега към проблема ми, който е от части откачен, банален, смешен и какъв ли още не. Преди около пет месеца, докато се разхождах из коридорите на моето “прекрасно” училище забелязах едно момче. Погледите ни случайно се срещнаха и тогава всичко започна… Той е най-прекрасното същество, което някога съм виждала – прекрасни зелени очи, копринена кожа и една чаровна усмивка - истински ангел. Лека тръпка, това беше всичко отначало, разминавахме се в препълнените коридори на училището. След време най-добрата ми приятелка се запозна с него и станаха добри приятели. Тя не знаеше за моето малко увлечение, но въпреки това се чувствах някак пренебрегната. Стоях на страна, тъй като не желаех да я помоля да ни запознае, изглеждаше ми нахално. С течение на обстоятелствата тя разбра за моята “тръпка”, тъй, като и тя чувстваше същото към него. Беше разтроена, защото си мислеше, че ме предава по този начин, аз обаче чувствах същото. И двете спряхме с това, приятелството ни беше много по-важно.
Приятелката ми се влюби в друго момче…
Сега за да не стават обърквания ще нарека “тръпката” си – “С”, а гаджето й – “М”.
С моите усилия те се събраха. Оказа се, че “М” и “С” са добри приятели и моята “тръпка” беше редовен придружител на срещите им. Аз, приятелката ми, “М” и “С”. Започнахме да си пишем и всеки ден в продължение на няколко седмици излизахме заедно. Опознах “С” и нещата за мен станаха сериозни. Не намирах нищо в него, което да не харесвам… Влюбих се. Нещата обаче винаги се объркват, включително и това. “С” се отдалечи, явно това, че често е с нашата компания го задушаваше. Скарахме се в мой отчаян опит да говоря с него за това. Не ми говореше, не пишеше, отново се разминавахме в коридорите като непознати. Бях съсипана, постоянно тъжна и безпомощна. Имах чувството, че някой ми бе изтръгнал сърцето. С времето свикнах с неговото безразличие, но не можех вече да излизам с приятелката ми и гаджето й. Чувствах се неудобно в компанията им и отказвах общи срещи. Те често се караха и разделяха, а аз винаги помагах на връзката им, докато накрая не се разделиха окончателно. Той все казваше, че още я обича, но просто не може да е с нея. И двете останахме напълно разбити. Тя бързо го преживя, или поне така изглежда. Често говори за него, усеща се, че и тя все още го обича. И така аз и “С”, тя и “М” не си говорехме, поне до преди около месец. Всичко започна с лека закачка. “С” не ме пускаше да вляза, заставайки на вратата, дразнеше най-добрата ми приятелка наричайки я с името на “М”. Пръскахме се с вода, гонихме се като малки деца или спорихме. Не беше както преди, знаех го, но ми беше приятно. Оказа се, че с “С” имаме общ приятел. Ще го нарека “Н”. С него можех да разговарям истински и той знаеше за моята малка тайна. Отново започнахме да си пишем с “С”, както аз, така и приятелката ми. След няколко дни тя ми показа хронология в която той и казва как има чувства към мен, но негов добър приятел бил влюбен в мен от доста време и не можел да го нарани така. Почувствах се ужасно. Бях сигурна в това, че “С” не би предал приятеля си, но мислех, че и аз имам право на избор. Разбира се, “С” дори не подозираше, че знам за всичко това. Приятелката ми продължи да изпраща хронологията и там “С” казваше, че е влюбен в нея. Тя беше шокирана, аз – наранена. Поговорих с “Н” за това, тъй като с моята “тръпка” бяха наистина добри приятели и той ми каза, че това е една от многото шеги на “С” и той няма чувства към приятелката ми (бях попитала само за нея). Същата вечер “Н” ми призна, че е влюбен в мен. Аз просто не можах да реагирам. Сега не знам как да се държа и с двамата. Ужасно съм объркана, не мога да спя и не мога да спра да мисля за това.

Какво според вас трябва да направя? Отчаяна съм..