Та да ви кажа, от дълго време търпя прищевките на приятелката ми-ревнуваше ме от какво ли не-от приятелите ми, семейството, братовчеди и братовчедки, за момичета да не говорим, не искаше да излизам никъде, а тази вечер се скарахме само защото ми държеше гаден тон и ми нервничеше защо съм излязъл на бала да поздравя няколко мои познати и да се върна вкъщи в 8:30 мисля че. Както и да е, кипнах, не издържах, а тя ми се хилеше, после ми каза, че ще прави каквото си иска, а тя наистина започва да се сближава с всички възможни момчета, които познавам и ме оставя да си ближа муцуната. Казах и всичко, що ми тежеше на душата, казах й, че винаги се мъча д ане я дразня-прибирам се рано от рожденни дни (10-11 часа) на най-добрит еми приятели-представяте ли си, даже когато няма никакви момичета, а само ние. Тя отиде на бал на едно момче, чиято сестра е приятелка на моята приятелка. Момчета е имало със сигурност, но си затворих очите затова, напила се, добре, а тя самата стояла до сутринта. Та, казах й, че винаги се караме заради нейните ревниви поведение, а когато си отмъсти, като ме изнерви до дупка, става още по-голяма кавга. Никога не иска да решим въпроса с говорене-затваря ми телефона, направо ми казва "чао", "прави каквото искаш" и такива от тоз сорт и накрая аз съм виновен, че съм бил един-два часа с приятел или ако съм придружил сестра ми до някъде. Не съм мека китка и не мога да позволявам да продължава така- това не е любов, е**л съм й любовта. Казах й, че свърши и ми олекна. Първото й оръжие, както винаги вече 1000 пъти ми казвано, че ме мрази; второто, че не иска да ме види; третото- да изчезвам и да мълча. Но аз я изпреварих за четвъртото, също милиони пъти ми казвано-"разделяме се". И бай, май, тя иска да е свободна, а не ми я дава тази шибана свобода поне малко. Всичко свърши и ми олекна, а сега като ви споделям, още повече ми олеква. Мерси, ако някой ме разбира и, естествено, може по някое коментарче!!!