А защо пък след първата целувка да няма "Обичам те"? Може да съм обикнала човека преди години и чак сега да се е превърнало в споделено; а може пък и да не го познавам от години и пак да му го кажа, нищо нередно не виждам. Кой, както го чувства.
Примерно аз съм супер любвеобилно същество, редовно се лигавя и се умилквам на някого, на няколко близки приятелки през 5 минути сигурно им казвам, че ги обичам, отвътре ми идва.
С мъжете обаче не е така, там много трудно си признавам, че изпитвам симпатия към някого, камо ли да говорим за любов. Причини за това ми държание бол.

Наблюдавайки двойките около мен, които очевидно нямат моя проблем с признаването на чувства пред половинките, те по-скоро си казват, че се обичат след поредното натискане на някоя пейка или след сдобряване след скандал тип "защо говори с онази, ти я харесваш". Сигурно е и от възрастта, може и аз нещо да съм се чалнала, но такива връзки са ми бая недорасли и изкуствени, затова и гледам да не ги отразявам въобще. Кой, на когото иска и както иска да си изразява чувствата, щом на мен не ми е на главата - проблеми нямам.