Ревност може би.

[justonegirlwithonehope]

Такаа . . имам си приятел.От доста време сме заедно, доказали сме си, че се обичаме, че си вярваме и че държим един на друг.Времето, което прекарваме заедно е най-хубавото нещо, просто това е една прекрасна връзка, чиито край не искам да настъпва.Той е обикновено момче, но за мен най-специалния човек на света.Съвършен е наистина, но прекалената му ревност понякога ме докарва до лудост.Ревнува ме ужасно много и аз не знам защо.Вярва ми, знае, че никога не бих направила нещо, с което да го нараня.Просто ме познава и знае, че когато искам нещо се боря със зъби и нокти за него и когато го получа го ценя и го пазя.Знае, че не бих му изневерила, вярва ми, но не вярва на другите.Преди време исках да се захвана с един вид спорт и бях споделила с него идеята си, но той не ме подкрепи и рязко отсече това мое желание с негативизъм и отрицание.Съгласих се с него и се отказах от това, което бях намислила.Минаха се няколко месеца и така се стекоха обстоятелствата, че съвсем случайно ми бе предложено да се снимам за модно английско списание.Това ми е мечта от години, макар че нямам никакъв опит в тази сфера.Всичко стана съвсем случайно, но той отново отсече и сподели, че не би искал да го направя, понеже трябва да замина, от там можело да ме харесат от другаде и да се развия, времето през което сме щели да бъдем заедно щяло да намалее и прочие.Отново се съгласих с него и отхвърлих предложението, което ми бе направено.Реших, обаче да кандидатствам за модел в модна агенция чрез интернет, абе общо взето да си изпробвам късмета.Ей така на майтап стана всичко, регистрирах се, дадох данните си, изпратих снимки и така стана, че ме удобриха и пожелаха да ме интервюират.Срещата се състоя, харесаха ме, но поради липсата на опит, поискаха да ме обучават известно време, става въпрос за период от няколко месеца и след това да започнат да ме развиват като модел.Зарадвах се ужасно много, веднага щом се прибрах му звъннах, отидох до тях и му казах, понеже до преди това бях решила да си премълча, а и през периода, в който бях заминала за София рой също отсъстваше от града, беше на състезание.Иии така се стигна до кулминационния момент, в който той отново ме отсече и отново каза, че иска да се откажа, на което аз му отговорих, че го обичам много, подкрепям го в това, което прави той, защото знам, че е много важно за него и въпреки, че времето през което сме заедно намалява, аз не го критикувам.Той, обаче не иска да се съгласи с мен, не знам защо го прави, вижда колко съм щастлива и че наистина го искам, но не и не.От ревност ли го прави или просто се страхува, че ако това стане ще се виждаме значително по рядко.Толкова време вече си задавам този въпрос и не мога да намеря отговор.Обичам го, искам да съм до него, искам да го подкрепям, но той мен също.Просто съм човек с амбиция, устремена съм напред, а той се опитва да ме промени и да ме превърне в питомна женичка.Не мога да стана такава, характерът ми е съвсем друг, възпитавана съм да бъда силна, да не се предавам, да се впускам в нови предизвикателства един вид, а той иска да ме превърне в нещо, което не съм.Не искам да се разделяме, искам да намеря начин да отстраня този проблем и да сме все така щастливи.

ПП: Благодаря на всички, които прочетоха темата ми до края, доста е дългичка, но съм малко по-подробна от колкото трябва може би.

[mArMaLaDkA]

И по какъв начин си вярвате, като той не те пуска за 2 дни някъде без него?
Т'ва негово чувство за собственост ще ви убие връзката някой ден.
Какъв е той, че ще ти забранява да тренираш нещо, да работиш...? Колкото и да го обичаш, не усещаш ли, че ти спира малко по малко развитието във всяка една сфера?
Не знам колко търпелива трябва да си и колко трябва да обичаш тоя човек, че да си зарежеш мечтите и да правиш такива огромни компромиси със себе си, заради онзи, който си развява байряка в същото време.

[bogzfaggot]

Проваляте си живота заради връзки,които са временни.Момиче живота е пред теб,янкой ден тоя ше те зареже и кво?Ти ше си пропуснала всичките си възможности заради него.Следвай мечтите си и не позволявай на никой да ти попречи да ги изпълниш

Зодия близнаци?
Стереотипа на любящата жена - съпругата, майката
или
стереотипа на динамичната жена - бизнес дамата, авантюристката.

Избирайте съдбата си...

Не знам на каква възраст сте, но по дадените обяснение може да се охарактеризира мъжът до вас, като желаещ първият от двата стереотипа, това е само намек, вие решавате.

[kalpazanka]

Проваляте си живота заради връзки,които са временни.

По тази логика не трябва да създаваме семейство и деца, защото всичко е временно и в един момент ще се окажем сами с неосъществени мечти.
Не вярвам да има някой, който да сключва брак/предлага такъв с ясната идея, че едва ли след 5 години ще са заедно.

[mArMaLaDkA]

^ То това зависи от собствените амбиции. Авторката уж ги има, обаче ентусиазма й секва при всяко цупене на приятеля й.
Плюс това, колко хора се женят на по 15-19? Т'ва е толкова неустойчив период за връзки, камо ли за брак, защото хората и мисленето им се променя с всяко секунда. Нещата са съвсем различни.

[kalpazanka]

Че не е време за брак, е очеизбодно ясно. Просто изкритикувах нагласата за временните връзки точно защото няма нищо сигурно и дори да си на седмото небе от щастие, да сте се влюбили от пръв поглед, да се чувствате така, все едно се познавате цял живот /и подобни клишета мога да изреждам до утре по това време/, да сте заедно от 20 години пак няма гаранция, че ще продължите да сте заедно в бъдеще.

[justonegirlwithonehope]

Не съм зодия близнаци, но все пак мерси за изказаното мнение.Благодаря и на всички, които коментирахте до този момент.Ясно ми е, че не мога във всичко да се съобразявам с него, но наистина държа на тази връзка и не искам да дойде нейния край.Да, наистина постъпва доста егоистично при положение, че аз го подкрепям във всяко негово начинание и се радвам заедно с него за всеки един негов успех, но сме възпитавани по съвсем различни начини и имаме различни разбирания за доста от нещата.За такива неща винаги се опитвам да говоря с него на спокоен тон, но когато той не е съгласен гледам да се съобразявам с неговото мнение, много държа на него и то е важно за мен.Усещам, че ако нямам подкрепата му няма да успея в това, което съм започнала.Може би ревноста му е в повече, като анализирам нещата наистина излиза така, но какво да го правя, да сложа край на нещо толкова хубаво и истинско ли ? Според мен това не е решението и за проблемите трябва да се говори и да се намира решение.И пак казвам той ми вярва, но не вярва на другите и живее с някакъв страх, че ако времето прекарано заедно намалее ще охладнеем един към друг, а нито той, нито аз искаме този изход.

[anonymous708973]

А защо той не увеличи времето, през което сте заедно, като спре да ходи по тренировки и състезания? Защо ти даваш всички жертви?

[kalpazanka]

Това щях да питам и аз. Защо, когато той скръцне със зъби, ти подвиваш опашка?
Колкото и да не ти се иска, слагай край. По-добре няма да стане.

[justonegirlwithonehope]

Може би не изказах ясно нещата, в тази сфера наистина той не прави компромиси, но това не означава, че изобщо не прави.Просто това, с което се занимава е едно от най-важните неща за него, градил го е доста време и не иска да слага край, разбирам го и го подкрепям.Не виждам нищо лошо.

[kalpazanka]

Значи той може да се развива, ти не? Май имаме тук двоен стандарт.
Ще ти говоря от опит.
Прекратих сериозна връзка по повод ревност- носила съм на бившия разпечатката от мобилния, за да види, че не съм пращала смси изобщо от телефона, камо ли пък на някой от противоположния пол. Носих му фотоапарата с небутнатите снимки от Нова година, за да му докажа /макар и по косвен път/, че не съм се събирала с компания на нечия вила /и това си беше внушил/. Когато преди месец започна отново с неговите особени настроения, при положение, че не съм му давала повод и в края на деня се прибирам в квартирата и повече не си подавам носа, ми накипя. Обясних му спокойно, че няма причина да ме ревнува, да ме подлага на кръстосан разпит не съм ли имала оферти за кафе и срещи, опитах се да му обясня, че имам проблеми, далеч по-сериозни от неговите терзания. Е, не ме разбра. На 5ти май му разписах пътния лист след близо 4 години заедно.
Може би ще кажеш, че днете истории са коренно различни- общото е пречката да се развиваш и това, че някой те отклонява от целта. При теб пряко и грубо, при мен заобиколно.

[bogzfaggot]

Проваляте си живота заради връзки,които са временни.

По тази логика не трябва да създаваме семейство и деца, защото всичко е временно и в един момент ще се окажем сами с неосъществени мечти.
Не вярвам да има някой, който да сключва брак/предлага такъв с ясната идея, че едва ли след 5 години ще са заедно.

Аз говоря конкретно за този случай,в който тя не сбъдва мечтите си заради този тъп егоист

[3oPuTy]

Честно казано след като прочетох темата първото нещо,което си помислих е,че приятелят ти се страхува да не станеш нещо повече от него,т.е. да не преуспееш повече от него.
За мен лично държанието му не е нормално Не знам дали е от ревност,от страх или от нещо друго,но просто не е нормално

[1234565]

хората казват семейство или кариера (в твоя случай не е точно така де ) според мен не е точно така но има частица истина замисли се и говори с него

[justonegirlwithonehope]

Колкото повече мисля, толкова повече се обърквам.Както преди малко се изразих, той просто иска да ме превърне в питомна женичка, а аз не мога да бъда такава, характера и възпитанието не ми го позволяват.От една страна стои личноста ми, от другата стои връзката ми.Не искам да обръщам гръб нито на едното, нито на другото, но лично аз средно положение не виждам.

[kalpazanka]

но лично аз средно положение не виждам.

Значи отговорът е ясен, за съжаление.

[justonegirlwithonehope]

но лично аз средно положение не виждам.

Значи отговорът е ясен, за съжаление.

Добре, това е твоето мнение и твоето виждане върху нещата и аз го приемам и ценя, но според мен един разговор не би навредил.Тоест - след като съм прекарала толкова време с този човек, деляла съм и хубаво и лошо и той винаги ме е разбирал, не виждам защо, ако поговоря с него на спокоен тон и му обясня как точно стоят нещата, моето виждане върху тях, защо той да не ме разбере и колкото и не съгласен да е, да се опита да ме подкрепи ? Не виждам защо най-доброто решение ще е да сложа край, това би означавало да се предам, а аз не мога да го направя.Едно, наистина обичам този човек.Друго, винаги трябва да се боря за нещата, които искам, за да ги постигна.Винаги трябва да се боря, за да опазя това, което имам.Все пак лично мое мнение.

[kalpazanka]

Стискам ти палци да намериш златната среда. Дано той се поддава все още на "обработка".

[3oPuTy]

Отиваш при него и му казваш:

"Ти искаш да се развиваш,макар да знаеш,че така времето ни заедно намаля,но въпреки това аз съм до теб и приемам решението ти.Сега и аз искам да се развивам и имам нужда от твоята подкрепа.Знам,че ревнуваш и не ти е приятно,че ще замина за няколко месеца,но не бъди егоист.Аз също имам право да правя нещо,което ми харесва и да се осъвършенствам,както правиш ти със спорта.В крайна сметка някой ден,рано или късно,аз пак ще реша да започна нещо,ти отново ще си против и няма да ме подкрепиш,но тогава ще ми писне,ще зарежа всичко и ще гледам собствения си живот и бъдеще."

Ако и така не се получи ... Значи той наистина е един голям егоист

[justonegirlwithonehope]

Така, говорих с него и неочаквано как и защо, но ми съобщи, че щом го искам и съм сигурна ще ме подкрепи, но лично според него това била измама, за да вземат парите на хората и удобрявали всичко живо.

[3oPuTy]

^ Ей това пък е ...
Един вид ти казва "Ти не ставаш за модел."
Ужас просто ...

[justonegirlwithonehope]

И все пак ще се захвана с това и ще му докажа, че ще успея.

[kalpazanka]

^Не изпадай в другата крайност да му натриваш носа колко си преуспяла и какво си постигнала, защото пак няма да мелите заедно.

[mArMaLaDkA]

Че момчето да не би да я лъже? Коя нормална агенция за модели ще си набира кандидатки от една регистрация в сайта? Една съученичка нали и тя така направи - 200 ли, 300 лв. даде за фотосесия, интервюта, кастинги, глупости... Сега тая фотосесия си я гледа само вкъщи, защото никъде другаде я няма. И никой не я потърси повече за ангажименти.

Аз говорех за онова английско списание. Това ти е било мечтата, доколкото разбрах, пък и такъв шанс е един път в живота, както се казва, та заради това. И продължавам да твърдя, че да те откаже от възможността да се занимаваш с някакъв спорт е изключително ... ограничено? глупаво? незряло?