stern мерси мила .
А знаеш ли аз каква срамежливка бях?! Направо ужас! Ама след като поканих първото момче всичко ми мина. Тогава целия ден само за това мислех и не смеех да го погледна ама накрая като дойде момента си казах "Кое е най-лошото нещо което може да стане? Да откаже. Е и? И преди не сме излизали заедно така че нямам какво да губя и няма от какво да ме е страх." Като го питах гласа ми трепереше и се бях изчервила като домат . Важното е обаче че си преодолях срама и страха и направих това което исках. Чувството си заслужаваше цялото притеснение преди това. Давай пък каквото стане. Успех