И аз мисля като вас, че би ме разбрал, но имах нужда някой да ме подкрепи.
Заедно сме от 6 години. За тях направихме така, че да заживеем заедно, родителите ни ни харесват и се разбират идеално един с друг. Винаги сме имали подкрепа от всички. уСпяхме с много труд да изградин едно райско кътче в къщи и всичко това сме постигнали заедно с общи сили. Това според мен доказва, че той има сериозни намерения. Няколко пъти ми е говорил за брак, но първият път бях малка и меко казано обърнах отговорът си на шега. Това, че не мога да имам деца малко прецаква нещата и неговите мечти за момченце и момиченце с 1 година разлика, сини очички и руси коси, но аз винаги съм била на мнение, че няма смисъл да се ражда поредното гърло искащо храна, при полужение, че има толкова много гладуващи деца по приютите и толкова много млади майки, които не могат да гледат децата си и ги дават за осиновяване.

Днес ще говоря с него и дано всичко мине добре.

А вие как бихте постъпили, ако гаджето ви ви каже, че не може да има деца и бихте ли се съгласили да си осиновите?