Искам да ме прегърнеш
и усмивката да ми върнеш.
Искам живота си да подредя
и някъде далеч в облаците да отлетя.
Искам да спра сълзите
и да изчезне болката от дните.
Искам да не се страхувам от самотата
и да виждам цветовете на дъгата.
Искам съня ми да е тих и спокоен
и да избягам от този тъжен спомен.
Искам да бъда щастлива
и отново да усещам че съм жива.
Игра
Огън на лед не гори,
не е важно дали ще шепнеш "боли".
Смяташ че болката е твоята съдба,
за теб всичко потъва в тъмнина,
за теб щастието е просто лъжа.
Просто една игра,
на живот и смърт - да,
но сякаш е шега...
Край
Плащам висока цена,
но вече край на това.
Край на всичко и всички,
край на всички фалшиви усмивки,
край на болката и самотата,
край на живота, край на тъгата.
Маска на щастие по цял ден,
маска която убива всичко в мен,
маска която краде топлината,
маска която убива душата.
На един предател
Думите ти са лъжа, нали?
Пак и пак лицемерничиш ти...
Пак и пак ме предаваш,
пак и пак сама ме оставяш.
И пак виждам твоето предателство,
и пак слагам край на това приятелство.
Заричам се отново че няма да ти простя,
и че няма да ти подаря дори една сълза.
Боли, признавам си, боли...
Боли че пак ме предаде ти.
Наричах те приятел,
плачех на твоето рамо...
Сега наричам те предател,
и назад да се върна искам само.
Нямаше никога да ти се доверя,
нямаше никога първите ти грешки да простя,
нямаше да ти позволя да си до мен,
никога, никога, дори и за един ден.
Посвещавам това на един предател,
предател, който до вчера наричах приятел...
Не са нищо особено, просто имам нужда да чуя мнението на безпристрастни хора. И... Чакам критиките ви.