Цитирай Първоначално написано от stefity
Цитирай Първоначално написано от TheBeliever
Да обичаш значи да поставяш щастието на човека отсреща пред своето собствено.
Точно това е обратното на чувството обич.

Да поставяш щастието на другия пред своето собствено се случва, когато си влюбен. Защото именно, когато си влюбен ти си заслепен, ти си като кон с капаци. Интересува те само и единствено другия, без да ти пука за самия теб. Когато си влюбен, човека до теб няма недостатъци, по-точно си втълпяваш, че такива няма... Всичко в този човек е перфектно за теб, дори и да не е така, това изгарящо чувство на любов заслепява и те кара да виждаш всичко по този начин.
Но когато вече обикнеш човека, когато се появи истинската обич, не тази любов, за която говорих до сега, та тогава ти започваш да мислиш за себе си, за вашето общо благо, не само за единия. Започваш да виждаш недостатъците и минусите в човека до теб, но въпреки това продължаваш да си с него.
Не съм съвсем съгласна с теб. Вярно е, че когато двама души се обичат щастието им е в граденето на общото бъдеще и общото благо. Но като го погледнеш от гледна точка на двамата обичащи се, и единия и другия искат човека отсреща да е щастлив и така щастието на половинката се превръща в твое собствено. Това имах предвид аз в горния си пост. А за слепотата на влюбването съм абсолютно съгласна с теб. Не може да се говори за истинска обич, докато не заобичаш човека, не въпреки, а заедно с недостатъците му.