Е, не съм обяснявала подробно всичко. Иначе съм съгласна, че сама си преча и не е конкретно той пречката, но това не е основното.. Знам какво искам, искам него, но си искам и нормалния живот, година и половина се боря да ги постигна и двете и не успявам, това ми беше въпроса, дали да продължавам да се мъча, или да се откажа от едното.. А на тия години определено ми е по-важно да си подредя живота, отколкото да градя връзка с очевидно грешния човек. Като казах, че не е за мен, това имах предвид - не мисля, че ще съм щастлива той да е бащата на децата ми и т.н..

П.С. Далеч съм от кифлите