Омръзна ми вече да водя такъв живот. Преди си спомням, че бях различна. Излизах с много хора и бях непрестанно усмихната. Когато той се появи в живота ми, нещата първоначално бяха страхотни. Беше перфектното момче. Но това продължи няколко месеца. Естествено аз вече бях влюбена и след тези няколко месеца забелязвах как поведението му се измени на 100%. Перфектен? Не. Не можех да повярвам, че се държи така долно. Колко пъти ме заряза и си хващаше други, било то за една вечер или повече. Бях като парцал и май това състояние стана перманентно вече. Понякога се връщаше и съжаляваше, но аз не му вярвах и ако се събирахме, то нещата се прецакваха напълно, защото когато го гледах, виждах грешките му.
Вече до такава степен се изтормозих с него, че съм забравила какво беше да съм усмихната и щастлива. Всъщност сега осъзнавам, че щастието отдавна го няма и той определено ням а да ми го донесе повече. Въпросът е как да прекратя? Аз не съм му кукла на конци, която да разиграва, а после да захвърля. Много пъти се опитвах да говоря с него, да му обясня защо няма смисъл, а той сякаш просто си го е решил:може да съм без него, но няма да бъда и с друг. Това е. Усети ли несигурност, че вероятно някой може да се е появил в живота ми, се връща. Останах без всякакви приятели. На хората им писна да бъдат част от тази "драма", за което от една страна ги разбирам, но от друга - бих имала нужда от някой до мен в момента. Писна ми да се боря с нищото. Аз самата съм такова. Преди малко говорих с него по телефона, а дори не исках. От страх, че може би ще каже поредните си думи: няма смисъл. Хиляди пъти съм ги чувала и да ви кажа, не се привиква. Всеки път боли ужасно от тях. Обичам го, или по-скоро обичам човека, в когото се влюбих преди 2 години. Сещате ли се... ? Онзи перфектният? Който дори не съществува. Омръзна ми да живея така, празна, изпълнена със страх да не го загубя. Какво има да губя? Може би само ще спечеля, но ето преминаването на границата между преди и сега е много трудно. Искам отново да бъда себе си, да излизам, да се забавлявам... Искам живота ми да има смисъл, защото определено в момента няма, а фалшивите моменти щастие с него са една илюзия.