Проблема е, че той приема нещата много буквално. Когато му казах, че според мен най-доброто решение и за двамата е да си дадем малко почивка, за да се отърсим от изминалите неща и да започнем на чисто, той така прие нещата сякаш съм му казала "Това е края, разкарай ми се от живота"... Всеки път, когато му споделя, че се чувствам объркано и че на моменти изобщо не знам какво изпитвам той решава, че не го обичам вече и че искам да се разделим. А това не е така. Наистина ме нарани много, изгуби ми доверието, обаче аз си го обичам все още... просто май ми се насъбра доста за послдните месеци и имам нужда да ударя един рестарт на всичко... За сега се разбрахме да позабавим малко нещата и да не ме притиста толкова и ще видим какнакъде ще тръгнат нещата... Не го оправдавам за постъпката му, никой не го оправдава, дори той самият не се оправдава и казва колко много е сбъркал и как няма да си прости никога, че ме губи по тоя начин, но въпреки всичко не мога да отрека, че има моменто, в които се чувствам на 7.мото небе с него... Чувствам се изпълнена с любов и обич, но има и такива моменти, в които съм като празна...

За потребителят, който питаше за години - на 20 съм, той е на 19