Пак съм аз.
Заряза ме. Човекът когото обичах повече от всичко и още обичам, сега не иска и да чуе за мен и сама си го направих...
Всичко,което той прави в момента за да ми е гадно аз го правих много пъти преди това и хич не ми пукаше, но сега разбирам какво му е било на него и ме боли, че вече е късно да поправя грешките си.. та той ме взе тотално неопитна и незнаеща, научи ме на толкова много неща, а аз му се качих на главата, вярвайки, че няма да ме остави.. уви.
лошото е,че бившата му също има пръст в тая работа. тя от няколко дни едва ли не живее в тях, а той ме лъже, че няма нищо между тях. Чувам от приятели какви неща говори за нея, но той все пак не си признава. Гледа ме със светнал поглед, казва ми, че ме обича, но няма да сме заедно, а после се вижда с нея и забравя кви ги е говорил....... как искам да го видя и да му кажа колко неща съм осъзнала, и за прошка бих помолила, но нещо ме спира да го направя... той няма да се върне, а без него ми е ужасно трудно и не намирам смисъл в нищо.
как бихте постъпили на мое място?