Вероятно някои съфорумци знаят за моята история с бившия ми приятел, с който бяхме заедно година и няколко месеца. Накратко направих всичко възможно да се боря за "нас", докато той ме мачкаше и унижаваше. Докато той се занасяше и сигурно продължава да го прави още с която му падне. Докато той ме обиждаше и тъпчеше. Той изреди толкова момичета, тогава аз напук на него излязох с едно момче... което всъщност ми допадна. И той разбра. Единственото, което прави е да показва, че "държи" на мен, когато види, че някой може да ме е харесал и т.н. И когато разбра за него, ми опява месеци наред, а когато аз споменавах неговите задявки, той ме обиждаше и твърдеше, че аз съм виновна аз всичко, защото съм излязла с това момче. А това не беше вярно, защото аз го направих в последствие... Както и да е, след тази връзка осъзнавам, че изпитвам страх да изляза с някого, защото той може да разбере. Не ме разбирайте погрешно. Не си давам никакви надежди. просто съм придобила някакво чувство за вина, което той ме кара да изпитвам. Сега отново искам да изляза с онова момче, въпреки че с бившия не сме напълно приключили, но това е моят начин да се разсея, защото от цялата ситуация аз страдам, а той е на моменти. Омръзна ми да бъда унижавана, а единственото, което исках е да бъде искрен веднъж с мен. Ако е край, да бъде такъв. Ако сме заедно, да бъдем, но не и да бъда някаква играчка.
И сега мисля да се видя с онова момче. Чувствам се ужасно. Сякаш ще разваля нещо, а дефакто няма какво, защото се уморих да се боря за едното нищо. Защо се чувствам така и какво да правя?