Ughh гледам ги днес влюбените по улиците хванати за ръчички си се гушкат, смеят на глас, гледат си се едно влюбено..uuu някак си ми става много гадно от цялата тая атмосфера около мен. Обградена съм съм със страшно много приятели, познати, свалячи ако щеш, но момче, на което и аз да държа ръката и аз да го гледам едно такова хубаво, влюбено....няма. Няма и няма!
Днес почуствах колко съм самотна...и ми става едно такова...криво, гадно. Задавам си въпроси от сорта на какво ми има, аз ли нещо бъркам, нещо в характера ли ми куца...какво е , що е, не мога да си го обесня! Излизам, забавлявам се на маХ, но това нещо почва да ми тежи, че си нямам приятел. През месец, два се виждам с нови и нови момчета, но през периода на опознаване разбирам, че явно ме мислят за много куха лейка, за да не ги усетя какви номера ми въртят. Някаква такава интуиция имам, която никога не ме е подвеждала
и нали знаете...Дебнем ли се, ще се хванем. Вече на няколко пъти
попадам на анални герои родени мъже по грешка на природата, които си мислят, че ще въртят и мен и още някоя едновременно, че едва ли не ще ме командват и очакват аз да им тичам подир задника.....нерешителни, неориентирани в пространството! Hякакви ей такива сериали от чийто сценарии вече ми е втръснало! Все едно с конкурс за по-лош ги избирам!
И какво получавам? Разочорование след разочарование. До сега си казвах има време, още съм на 17 и моят ред ще дойде. Да ама времето си тече. Гледам ги повечето ми приятели си имат половинки по година, година и половина, а аз само на камък удрям. Не казвам, че не съм щастлива. Напротив! Много съм щастлива даже! И не го казвам, за да се успокоя. Казвам го, защото е така и това, че си нямам приятел е просто екстра, която надявам се ще бъде добавена един ден и тогава щастието ми ще бъде пълно!

Надявам се да съм накарала някой да се почуства малко по-добре, защото знам, че не съм единствена в подобна ситуация.