Подарък за годишнина

**gia_sena_mono** · 06-07-2010, 20:26

Тази тема я обърнах на душевни излияния...
Не го правя за другите,но поне човекът, който твърди, че ме обича може да прояви поне някакъв интерес. Аз се радвам на успехите му, дори и да не съм минавала през такива неща като него.

**gia_sena_mono** · 06-07-2010, 20:32

И ясно ми е, че всичко си е за мен и аз го правя,за да постигна нещо, но в крайна сметка, ако човекът до теб не го интересува какво правиш ... защо е с теб? Гадно е! Все едно искам някой човек на улицата да ми се зарадва, че съм напарвила еди-какво си. Знам, че всеки сам оценява истински нещата, които сам е постигнал, но е по-приятно когато знаеш, че на някой му пука за теб. Поне да каже "Браво, радвам се за теб!" - не е трудно!
А това, което написах по-горе "Постоянно се подценявам, нямам вяра в себе си, отчаяна съм, нямам желание за нищо. Нямам накакво самочувстие вече, смятам, че нищо не мога да постигна и че не съм способна на нищо." го мисля, когато имам проблеми с него ( а това не е никак рядко) или когато съм сама. По-принцип вярвам, че мога да се справя с всичко, но тези моменти, когато се чувствам наистина сама, ме карат да пропадам.

**ShtrudeL** · 06-07-2010, 20:37

...Ако бях на мястото на приятеля ти да съм ти била шута.

**gia_sena_mono** · 06-07-2010, 21:12

Какво те кара да мислиш така?

**hahavteen** · 06-08-2010, 04:36

Напомня ми на мойта история с бившия ми само дето бяхме 2 години и половина заедно и бях ученичка. Последните ни месеци заедно бяха точно както ти описваш нещата в твоята връзка. Един ден след като за пореден път ми показа колко е незаинтересован от всичко което се случва с мен му казах "Не мога да бъда с теб повече. Исках да ти обясня и причините ей така от уважение но явно не те интересува. Мерси за хубавото време. Чао." след което излязох от колата и си се прибрах (той само ме гледаше окорено и не знаеше какво да каже защото не очакваше такова нещо от мен). Не го чух и видях повече. Не отговарях на смс-и и обаждания защото знаех че ако се видим или чуем пак ще се съберем (обичах го все пак) но бях решила че обичам себе си повече. Мисли добре какво искаш и какво заслужаваш. Успех

.

**kalpazanka** · 06-08-2010, 05:36

Малко преди да сложа край на връзката си /за протокола почти 4 години/, бях в подобна ситуация. Не си хаби нервите. Не искам да те отчайвам и огорчавам, но се вземи в ръце, премисли дали искаш такъв човек и действай според това, което си решила.

**krem4et0** · 06-08-2010, 08:32

"Постоянно се подценявам, нямам вяра в себе си, отчаяна съм, нямам желание за нищо. Нямам никакво самочувствие вече, смятам, че нищо не мога да постигна и че не съм способна на нищо."

Точно моите мисли преди 6-7 години. Направо не ми се живееше - сама, подценявана, без близки приятели, без цел в живота. Сестра ми тъкмо се беше омъжила и за първи път от 18 години се разделях с нея. Най-тежките моменти в живота ми. Пълна дупка и депресия.

Сега съм дипломиран магистър и отличник на факултета, с 2 висши образования и 3 специалности, докторант. В личен план съм с любим човек, с който мисля да прекарам живота си, обичана, обгрижвана и ценена. Имам повече цели и мечти, отколкото мога да реализирам. Начертала съм си пътеката. Стига с този песимизъм. Винаги има за какво да се живее. Просто обаче не ти е писано да живееш с този мъж, с който си сега. Реши се и прекрати връзка, която видимо не те прави щастлива. Обърни се към нещо друго - образование, семейство, приятели и скоро ще откриеш своя път.

Колкото до изпитите ще ти кажа, че и половинката ми се е държал така, но защото беше свикнал на 6-тици и не му правеха впечатление. Нещата се промениха едва през магистратурата ми и то на защитата, защото знаеше колко ми е важна отличната оценка. На докторантските изпити беше с мен на устния и през целия ден на чуждия език и почувствах голяма съпричастност и подкрепа. Без него щях да се срина психически. И се зарадва естествено. Все пак само 3 момичета в целия ВУЗ бяхме приети. Просто може би му е трудно да оцени какво точно правиш, докато не дойде на твоята. Аз да речем винаги се радвам на неговите успехи, защото знам че учи и работи и не му стига времето. Той казваше - ти по цял ден само учиш - много ясно, че ще имаш 6. Но като почнах и аз да съвместявам и двете....видя, че се справям, макар и да изнемогвам, и го оцени повече.

**valdesbg** · 06-08-2010, 09:12

Я синтезирайте в 2 изречения какво било?

Че гледам някакви чаршафчета. А темата е за подарък... каква всъщност е идеята и въпроса на авторката?

Кво като са 2 години? Ми ако са 4? 5? 10?

Времето прекарано с ададен човек не е толкова важно колкото това КАКВО правите заедно.

Айде.. синтезирайте да видя за какво иде реч.

**hahavteen** · 06-08-2010, 09:24

Влади, скарали са се и са се разделили. Той не я подкрепя и не се радва на успехите й. За него годишнината им е ден като всеки друг. Заради неговото отношение тя се подценява и губи вярата в себе си и самочувствието си. Тя е студентка а той работи. Това е с 2 думи.

**valdesbg** · 06-08-2010, 09:29

Ахааа и тя е изкарала 2 години с него, защото....

По принцип това лесно е можело да се преодолее, щото.. ситуацията не от вчера, все пак за 2 години на нея би трябвало да и е станало ясно че той не зачита годишнините и датите. И че.. не е емоционално на едно ниво с нея.

Това се разбира още в първите... айде не седмици, ама месец - два.

Ей тогава е бил момента.

А сега... квото и да направим - файда няма. Щото... девойката е съсипана.

Ясно е че тя има нужда да бъде окуражавана и да и се показва че това което прави има значение и се оценява от половинката и. което не е лошо, стига и човека до нея да мисли същото.

Това е класически пример за споделеност в най-чист вид. И един вид допълване.

Лошото е че авторката е имала измамната надежда че той ще се промени.

Хората не се променят. Променят се само обстоятелствата около тях.

Авторке - някакви въпроси имаш ли към нас?

**gia_sena_mono** · 06-09-2010, 01:05

Всъщност не сме се разделяли, скарахме се. Сдобрихме се и си изкарахме много добре днес, но... до кога ли.

**Eclipsercho** · 06-09-2010, 06:44

Първоначално написано от DANNYYYYY

Обожааавам да правя разни табла..... Предлагам ти да му направиш нещо, където събираш всички хубави моменти през тези сладки 2 годинки в едно... Измъкни всички ваши снимки, спомени, любими песни ,важни дати и ги съчетай в едно... Вземи един цветен картон, също става мн ефектно с черен картон и пишеш с Маркери-металик.... Сложи всички снимки, напиши цитати от разни песни и съвсем мънички детайли от първата среща и др хубави спомени... Нека всичко излезе от сърцето ти... Мисля, че и двамата ще бъдете щастливи!

Страшно сладурска идея, поздравления мацка!

Одобрявам :P

EDIT:
Опааа, сега прочетох цялата тема..

**gia_sena_mono** · 06-09-2010, 11:36

Трийте, че стана манджа с грозде.

**a4kata89** · 06-09-2010, 20:51

Ето моята идея:
Може да вземеш 2 колиета (било то сребърни или златни) и 1 сърце от тип-а които се разделят на 2 части , със или без надпис ти ще прецениш вече. И ако е с надпис може да го занесеш на златар да направи на всяка половинка от сърцето вашите буквички и всеки от вас , да носи буквичката на другия.

Аз подарих на приятелката ми такъв подарк и много се зарадва.

Ако ти харесва идеята пробвай !

**gia_sena_mono** · 06-09-2010, 22:29

Благодаря, но вече мина деня.
Запалих 10 свещички (от чаените) по пода, украсих леглото с листа от рози и много сърчица. И ... му хареса!

Беше стъписан... Чак се притесни и забрави за секса.

**Gr0zDan0v** · 06-09-2010, 22:30

Първоначално написано от awerw

подари му някой ланец например с твоето име или с неговото

bad idia baby

Тема: Подарък за годишнина

Контрол над темата

Търси тема

Изглед

:

Правила за публикуване