Знам, че трябва да се радвам, че съм успяла, но когато няма кой да се радва с теб за какво изобщо го правиш? Какво от това, че не е минавал през това, толкова ли е трудно да се зарадва на успехите на половинката си? За мен не са глупости! До сега на нито един изпит не се е зарадвал с мен, само ме е ядосвал и вбесявал за какво ли не, а към момента съм минала през 15-20 изпита. И всичките пъти едно и също, няма как да не се обидя и разстроя! Той си мисли, че ми е лесно - забивам глава в учебника и не я надигам 1 седмица!
Още повече, че и годишнината ни не значи нищо за него.
Просто не ми се живее вече. В нито едно нещо не намирам положителното и не се радвам на нищо. Няма я радостта от малкото, няма никаква радост, нищо няма. А аз съм тръгнала подаръци и изненади да правя.
Господи, на почти на 21 години съм и постоянно се подценявам, нямам вяра с себе си, отчаяна съм, нямам желание за нищо. Нямам накакво самочувстие вече, смятам, че нищо не мога да постигна и че не съм способна на нищо. Преди не бях такава глупачка! Имам нужда от подкрепа и рабиране!