Ти за другите ли го правиш? Знам какво е да се чувстваш недооценена, да нямаш подкрепа, обаче пък в крайна сметка не живееш за другите, а за себе си. Вечно ще се намери някой кисел комплексиран човечец, който да се опитва да ти вгорчи радостта, заради максимата "не е важно на мен да ми е добре, а на теб да ти е зле". И какво от това? Честно, ако всеки път търсиш някой, който да се радва за успехите ти, ще останеш разочарована. Дори и когато намериш, пак няма да е същото. Защото единствено и само ти можеш да се оцениш, понеже знаеш колко труд си положила и колко си жертвала за това, да си най-добрата.

Не е въпросът в гаджето, в приятелите, в семейството. Всичко е до нагласа. Хубаво, ще намериш кой да те подкрепя, ама ако си с ниско самочувствие и нямаш елементарно уважение към себе си, всичко това ще е временно, ще се чувстваш щастлива за някакъв кратък период от време. Трябва да се научиш да оцеляваш сама. И радостта от най-малките неща няма да дойде, като стоиш и мрънкаш. Нагърбвай се с работа, излизай, забавлявай се, радвай се на собствените си успехи. Плодовете на положен тежък труд са най-сладки. И да, звуча като някоя статия от Космополитън, толкова е захаросано, но да речем, че така ми дойде отвътре.