И ясно ми е, че всичко си е за мен и аз го правя,за да постигна нещо, но в крайна сметка, ако човекът до теб не го интересува какво правиш ... защо е с теб? Гадно е! Все едно искам някой човек на улицата да ми се зарадва, че съм напарвила еди-какво си. Знам, че всеки сам оценява истински нещата, които сам е постигнал, но е по-приятно когато знаеш, че на някой му пука за теб. Поне да каже "Браво, радвам се за теб!" - не е трудно!
А това, което написах по-горе "Постоянно се подценявам, нямам вяра в себе си, отчаяна съм, нямам желание за нищо. Нямам накакво самочувстие вече, смятам, че нищо не мога да постигна и че не съм способна на нищо." го мисля, когато имам проблеми с него ( а това не е никак рядко) или когато съм сама. По-принцип вярвам, че мога да се справя с всичко, но тези моменти, когато се чувствам наистина сама, ме карат да пропадам.