И аз съм преживявал това, ужасяващо е.

Времето донякъде помага, донякъде и отнема. Малко по малко ще свикнеш с липсата може би, бавно ще се поизправиш на крака и ще започнеш да правиш неща, които поне на базисно ниво да те разсейват.

Много пробити същества сме, прекалено много тъга ни е заложена..