Направо имам чувството, че съм в затвор...
Родителите ми се държат с мен все едно, че съм на 7, а не на 17.
Постоянно ми правят някакви тъпа забележки за супер дребни неща, постоянно ми дават безценните си съвети...
Тръгвам някъде....взе ли си това,взе ли си онова, да внимаваш с тва, да не правиш онова...всеки ден едно и също.
Искам да съм по-самостоятелен.Събота и неделя искам да си поспя по-до късно, но не...стане 10:00 и вратата ми се отваря..."ами аз да те видя, много до късно спиш, добре ли си..." и някви глупости...
Не обличай тва, облечи онова, хладно е, защо си купи тва, онова беше по-хубаво....
И каквото и да им кажа никога не ми вярват.
Омръзна ми!Не съм в затвор и не съм малоумен.
Вече не мога да ги трая и скоро ще се скарам много сериозно с тях.