^ авторката е малка, живее само с баба си и дядо си, почти няма контакт м/у нея и родителите й, нормално е да се ''филмира'', а ако тук някой може да й помогне- да го направи, като е толкова ''пораснал'' и ''нефилмиран''. ако не- да трае.

авторке, на мен лично, ако ми кажат, че искат да напусна града си, и да отида в някакво забутано градче от селски тип, да ти кажа, само за това, без да броим приятели и гаджета, щях да откача. само дето аз нямаше да се моля на нашите, а твърдо бих им заявила, че няма да стане. да, родители са ти, но очевидно твърде много преекспонират нещата. 1 път си закъсняла и какво измислят, а представям си, ако евентуално те хванат примерно да пушиш. реакцитята им от 1 страна е що- годе нормална, тъй като те не вийдат реално нещата, притесняват се, понеже са далеч и си мислят, че така ще те предпазят, но ще направят нещата много по- лоши. не се отказвай, продължавай да упорстваш. недей само да се молиш и пазариш, а реално им обясни, че и в забутаното градче, където искат да идеш, има какви ли не опасности; че навсякъде е така и че не може да те затворят до края на живота ти м/у 4 стени, с надеждата да те предпазят. кажи, че няма да закъсняваш; че мислиш за образованието си и няма да го зарежеш, но това не значи, че не трябва да имаш приятели. даже, напротив, за да израснеш нормално, ти ТРЯБВА да имаш приятели, среда, в която да се движиш. иначе ще си живееш като единак и накрая най- много да те вкарат в психото. помоли и някой друг член на семейството ти, в когото знаеш, че родителите ти ще се вслушат, да ти помогне.