Миии то и аз тогава си падах по един тогава, но през тези две години, през които нямаше как да не седим заедно, се убедих че е just jerk - милият, нямаше си никаква обща култура , освен за неговите животни и гадове(обожавам животните, но неговото е просто страст). Все пак през часовете му разказвах понякога разни любопитни факти, свързани с уроците .

През новата учебна година като сложиха в стаята още два чина, той избяга отзад при друга. Аз нямах нищичко напротив и заживях като царица на цял чин. Това, което ми се набива като впечатление напоследък, е, че сладурчето чете през междучасията уроците си , както правех аз миналата година, а съученичката ми се шегува(подиграва) като го види така и подражава на отношението ми към него "ее ти нали си тъп беее". Радвам се, че съм посадила в него семето на познанието . Все пак се обръщам да си лафя с тях, няма начин .

Ах, учителката ми по информатика разказа веднъж, че му предава уроци по математика. Няма такъв смях . Ако е ходил редовно при нея през тези 3 години, това е поредното доказателство за неговият интелект . Нейният коментар е: "Математиката не е в кръвта му.". И това, което оформя впечатлението ми от нейните приказки, е че съм била яко насолена и обсъдена от негова милост за безкомпромисното ми поведение .

Та всичко, което изписах, става на въпрос, че когато откриеш, че харесваният от теб човек не е стоката, за която си смятала, просто трябва да избереш вълшебният бутон "Next". Застоят не е хубаво нещо . И злопаметността също.

Приятно ми е, че въпреки пълното ми пренебрежение, не е забравил колко съм му помагала, защото ме познава отлично. Всяка сутрин, като вляза в стаята, ме поздравява.

П.П. Надявам се, да не съм била разбрана погрешно. В даден момент хората ни се струват идиоти, само за да открием след това, че и те по някакъв начин са готини по душа.