есе- мнения

[charmy]

„Вдигни очи, виж този свят.”


Живеем в свят, в който се случват и добри, и лоши неща. За съжаление, в днешно време лошите събития са по-чести от добрите, но за това не трябва да съдим определени лица, а всички хора по света.
Всички сме виновни за не толкова-добрият свят, в който живеем. Забързаното ежедневие, стресът, проблемите в работата,училището или семейството запълват времето ни и не ни остава свободно време за да се поогледаме и осъзнаем какво се случва около нас. На почти всеки ъгъл или пейка, седи отчаян и самотен човек, търсещ разбиране и утеха. Но както вече споменах, всички са толкова забързани и заети, че не могат да окажат нужната помощ на тези хора.Тогава те започват да търсят други начини, за да забравят поне за малко случващото им се. И защо това да не е като за начало една цигара, която ще ги успокои за малко?! Да, но скоро цигарите няма успеят да задоволят въпросното лице. То ще иска нещо по-силно, което да го държи далеч от проблемите за по-дълго време, и това нещо е наркотикът.
Наркотикът е познат на хората още от много години, дори векове. Когато се вземе поредната доза всичко става съвършено, летиш, имаш чувството, че светът е твой, а когато този “ефект” отмине, ти отново си в суровата действителност и тогава взимаш още една доза, и още една, и още една, докато не станеш напълно зависим. При повечето наркомани, опцията да се откажат от наркотиците, не съществува. Пристрастени и зависими са от наркотиците до такава степен, че не могат да си представят живота без тях. Повечето хора си мислят: „Едва ли е толкова трудно да откажеш наркотиците. Ако не можеш да ги откажеш, значи нямаш воля.” или пък „Не се оплаквай, че не можеш да ги откажеш. Аз ти казах, че така ще стане.”. Разбира се, тези хора не са прави. Те дори представа си нямат, как се чувстват пристрастените. Ако не се пристрастен, не можеш дори да си представиш какво е. Съществуват много смъртни случаи от предозиране.Последиците от предозиране може да са различни, разбира се, но в никакъв случай няма да са добри.
За това трябва да вдигнем очи и да погледнем света. Не трябва да бъдем егоисти и да мислим само за себе си. Трябва да изслушваме чуждите проблеми и да помагаме за преодоляването им, защото иначе въпросният човек, изпаднал в затруднено положение, чието решение не вижда, може да прибегне към наркотични вещества, а случи ли се веднъж да попаднеш в “прегръдката” на наркотиците, няма начин да се измъкнеш от нея.

Искам да ви помоля за мнения.

П.П.: Не съм гледала за провописни и пунктуационни грешки.

[filmimilmi]

А защо реши да засегнеш дрогата в такава хубава тема за есе? Този проблем е банален, а и причините не са само в нещастието на индивида. Повечето опитват от любопитство, желание да си прекарат хубаво, а не толкова защото вече са оплескали живота си и няма какво повече да губят. Получава се слабо защото не можеш да кажеш много. Според мен щеше да е по-хубаво да засегнеш опазването на околната среда, бедността или проблемите свързани със свободата на индивида - например, че човек макар и да е в оковите на сивото ежедневие, той може да се освободи временно от тях ако излезе сред природата и усети нейното величие. Но все пак това си е твоето есе, а не моето. Ако си го написала не за конкурс, а просто за домашно, остави си го така както е.

[Luscious_Heart]

Имаш ли увод, или си почнала направо от тезата? Кое ти е тезата?
Кажи къде са ти структурните елементи и ще ти дам мнението си.

[charmy]

Есето може и без увод. Ааа темата ми трябва да е свързана с наркотиците, защото е за конкурс свързан с тях.

[Luscious_Heart]

За теЗата питам, за теЗата! Два пъти съм го написала, ако беше за темата, щеше това да пише.
Първият ти абзац ли е теЗа, или и вторият?
п.п. Отлично знам, че може и без увод; та нали затова те попитах дали си написала абзац като такъв.

[charmy]

На право тезата е, без увод. Само че нещоо не съм го оформила както трябва и въобще не личи кое от къде е.

[Luscious_Heart]

Живеем в свят, в който се случват и добри, и лоши неща. За съжаление, в днешно време лошите събития са по-чести от добрите, но за това не трябва да съдим определени лица, а всички хора по света.
Всички сме виновни за не толкова-добрият свят, в който живеем. Забързаното ежедневие, стресът, проблемите в работата,училището или семейството запълват времето ни и не ни остава свободно време за да се поогледаме и осъзнаем какво се случва около нас. На почти всеки ъгъл или пейка, седи отчаян и самотен човек, търсещ разбиране и утеха. Но както вече споменах, всички са толкова забързани и заети, че не могат да окажат нужната помощ на тези хора.Тогава те започват да търсят други начини, за да забравят поне за малко случващото им се. И защо това да не е като за начало една цигара, която ще ги успокои за малко?! Да, но скоро цигарите няма успеят да задоволят въпросното лице. То ще иска нещо по-силно, което да го държи далеч от проблемите за по-дълго време, и това нещо е наркотикът.

^ Бе ти въпроса ми не го ли четеш? Питах дали вторият абзац е КЪМ ТЕЗАТА. Или само това е теза:
Живеем в свят, в който се случват и добри, и лоши неща. За съжаление, в днешно време лошите събития са по-чести от добрите, но за това не трябва да съдим определени лица, а всички хора по света.

[charmy]

Живеем в свят, в който се случват и добри, и лоши неща. За съжаление, в днешно време лошите събития са по-чести от добрите, но за това не трябва да съдим определени лица, а всички хора по света.



това е тезата.

[Luscious_Heart]

Щом есето е на тема "наркотици", то тя трябва да присъства и в тезата ти. Тази липса на елемента "наркотици" в тезата ти й придава доста по-силен УВОДЕН характер. Мисля, че и трябва да има едно изречение в нея с по-встъпителен характер, или по-точно.. нещо, което да насочва към конкретния, буквалния смисъл на заглавието. Останалото е окей.

Изложението ми хареса. Успяла си да запазиш добър баланс между примери и разсъждения. Преходът между двете смислови части (там, където въвеждаш мотива за наркотиците) е много успешен.

А, сега видях, че в заключението си всъщност си вмъкнала мисли буквално в духа на заглавието. И така е хубаво.

Не ми харесва обаче едно. Между заключението и последното изречение от изложението ти има прекалено рязък преход. След изречението за предозирането, добави нещо, което да насочва към по-глобалния проблем за хората, отношенията, света и т.н.

[charmy]

Мерси много. Утре ще го редактирам.

[Luscious_Heart]

Айде, няма защо, мацка. И да кажеш кво е станало на конкурсо.