Първо ще започна с това че темата е малко по-различна по простата причина че и аз съм такъв и ако в някой се породи чувство на злоба и гняв - ще го помоля да си избере един от двата бутона ''Затвори'' или ''Назад'' ! Излишни коментари не искам !

Като казвам че съм по-различен то вече се досещате какъв съм. Няма да изпадам в подробности и ще карам направо. Последните няколко години осъзнах че нещо с мен се променя. Промених се и то много. Опитвам се да не го показвам по какъвто и да е начин. От скоро обаче започнах много силно да се замислям.
В училище съм изключително уважаван човек. Но и много харесван. Момичетата ме заобикалят, прегръщат ме, целуват ме а аз не изпитвам нищо към тях и това показва всъщност какъв ''късметлия'' може да е един човек. Вчера едно момиче ми предложи да ходим. Стоя и се чудя какво да кажа. Към хора които нямам никакви чувства. Едновременно не мога да ходя с човек, който не харесвам и в крайна сметка всичко ще завърши лошо, но и едновременно с това не мога да призная. Къде ще отиде цялото това уважение, което получавам от всичките ми приятели. Виждам как всички се обръщат към 'различните' хора. Аз не изглеждам като такъв. По никакъв начин не може да се разбере че има нещо различно в мен. Писна ми от този вечен филм и гадната ми роля. Навън се сдържам във всяко едно отношение и не показвам почти никакви чувства и емоции от страх и с цел някой да не разбере. Като се прибера вкъщи излизам от филма и мисля ''Какво пък ще стане ако кажа'' Вече съм толкова объркан че не знам за какво да живея. Аз също обичам и харесвам но не мога да го показвам. Да не говорим че сега с едно момче постоянно се заглеждаме и подозирам че и той е такъв като мен. Той ми харесва - виждам как се държи и сякаш той също е различен. Като си помисля за него въздишам и си казвам ''няма смисъл'' Не мога едновременно да обичам, но да бягам и да се крия, а и какво ще стане ако се окаже че човека си е напълно нормален. А как да му покажа че аз съм обратен, при положение че не ми личи ......... Ще се застрелям или ще се хвърля от някъде. По принцип съм човек, който мисли страшно много за бъдещето си. А мен какъв живот ме очаква - вечно бягане или омраза от хората - вие какво бихте избрали.

Искам точни, ясни и добронамерени отговори, защото повечето ще погледнат темата с усмивка а всъщност това на мен ми е единственият голям проблем и това е прагът, който ме спира да бъда щастлив ..