- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- Истината или тайните...........?
Искам да е на 21.05.2011 ама ще видим. Трябва тия дни да се обадим в съвета да видим дали още има свободни часове за тоя ден . При всички случаи другата година ще еПървоначално написано от LadyDi
.
О, дълъг годеж
Ние се сгодихме на 12 юли и се оженихме на 21 септември
Просто през август родителите имаха ангажименти, инак щяхме и по-бързо да го спретнем.
This world is spinning around me
This world is spinning without me
And every day sends future to past
Every breath leaves me one less to my last
Всеки има право на тайни.
А щом нещо е тайна... значи не бива да се знае. Обикновено причината е основателна(според кого.. е друг въпрос, който няма да разглеждаме) и голямата идея е да има мир и разбирателство.
Почнеш ли да се ровиш в нещо, което не бива да се знае.. стават дяволии.
Или ще лъжеш като хората, така че да не те усетят изобщо(както щруделката каза) или изобщо не загатвай че има нещо.
Казвал съм и ще повтарям - в една връзка е добре важните неща да не са тайни. По дребните вече са.. дребни![]()
"It's one of the great tragedies of life — something always changes."
Dr. Gregory House
slun4ice, предполагам на аватара ти сте ти и годеникът ти. Как го командваш тоя човеекПървоначално написано от slun4ice
Ама лошо няма. На който както му е удобно и както му харесва. Ех, любов бе.
![]()
Temet Nosce
벨야카
Ами значи е време да го повярваш. Ако човека срещу теб умее да пази тайни или е умел лъжец изобщо няма да му е проблем да те излъже нещо или да запази тайна, но когато се появят още 20 тайни или лъжи породени от първата лъжа или тайна вече става много по сложно. Стават оплитания лъжения, мазания, които водят до още повече лъжи и тайни и се стига до момент, когато версии за подобни неща започват да се различават поради причината че всичко няма как да се помни особено ако не е истина и от там започват да идват и съмненията.Първоначално написано от ShtrudeL
Отговарям на удебеленото и оголеменото. Защо да му кажеш ли? За да секнеш в зародиш нещо по лошо от това да му стане кофти или да предизвикаш напрежение. Бившият ти винаги може да измисли неща, които не са се случвали никога. Оттам имаш два варианта. Да кажеш на приятеля ти че нищо не е станало,а той само ти е пратил СМС, на който ти не си отговорила, но все пак НЕ СИ МУ КАЗАЛА, което освен че ще породи по-голямо напрежение между вас двамата може да намали и доверието му спрямо теб или пък да си премълчиш отново правейки тази тайна още по-голяма и както казах на ShtrudeL повличайки след тази тайна още много други тайни и лъжи. Ето как едно безобидно нещо като това, което спомена може да предизвика до загуба на доверие между двамата и да убие любовта.Първоначално написано от slun4ice
umri само изглежда че аз го командвам. Иска ми се и за това така си говоря. Много ми е миличък и все неговото става. Иначе номера с лъгането и познаването по очите май всички жени го знаят. И майка ми така е научила пастрока ми (както и мен и сестрите ми)
.
Niakoitam ние ако започнем с ако-тата знаеш ли до къде ще стигнем? За да се случи това което ти каза трябва бившия ми и настоящия ми да имат контакт и годеника ми да обръща внимание на слухове и клюки. Пък дори и да стане така ще си му кажа че не е било от значение за мен и за това не съм му казала и всичко ще е наред.
LadyDi ами то първо че тук е трудно да стане толкова бързо и второ че изобщо не очаквах такова нещо толкова скоро и ще е по-разумно да изчакаме още 1 година и да поживеем малко заедно. Пък и съм на 20 все още (до другия месец). Много любов ви пожелавам. За utopia беше омъжена или?
![]()
Абе ти не лежи много на това ухо както се казва.
Точно за подобни случаи си има една доста мъдра мисъл, а тя гласи следното:
"Обикновено малките камъчета обръщат колата".![]()
И все пак си мисля че честите спорове е по-вероятно да "обърнат каручката" от някои дребни тайни. Имаше преди една тема дали казваме всичко на гаджето. Може да я погледнеш. До колкото помня имаше хубави мнения
. Аз мисля че ако едно нещо не е важно за него или за връзката ни, не я застрашава по никакъв начин и само ще доведе до спор то няма нужда да го казвам. Според мен и той си има неща които не ми казва но не го смятам за трагично. Докато споделя важните неща и иска съвет от мен когато има проблеми нямам намерение да се притеснявам.
![]()
За същияПървоначално написано от slun4ice
Благодаря ти за пожеланията
А иначе да, хубаво е, ако не сте живели заедно, да поживеете преди да скочите с главата напред.
Тъкмо ще видите нужно ли е или не да споделяте дребните тайни![]()
This world is spinning around me
This world is spinning without me
And every day sends future to past
Every breath leaves me one less to my last
Донякъде съм съгласен и с теб, но в писанията ти има един много тънък момент.
Ти каза:
"Аз мисля че ако едно нещо не е важно за него или за връзката ни, не я застрашава по никакъв начин и само ще доведе до спор то няма нужда да го казвам."
Не е важно в смисъл...според теб или попрницип. Винаги ли може да си сигурна че си права че попринцип не е важно щом ти мислиш че не е важно. Ами ако случайно пък грешиш? Може за теб да е много маловажно, но за него например да е едно от най-важните неща във вашата връзка.![]()
Боже от колко време съм в тоя форум и какви никове помня ощеПървоначално написано от LadyDi
. Вече 4 месеца всичко върви по план пък ще видим как ще е за напред.
Ще съм строго по темата. Нямам никаква, дори и минимална тайна за всичко, което МИ се случва. Пазя единствено тайни на други хора, но предполагам, че не за това става въпрос. Казвам му за всичко - смс, обаждане, среща, работа, отношения с родители, абе.....всичко. Не премълчавам нищо. Аз по принцип съм си такава, а спрямо него смятам, че му го дължа. Не ме пита. И никога не е любопитствал. Аз искам да му го кажа и ми е по-лесно да съм пряма, отколкото да прикривам, да увъртам, да шмекерувам. Преди месец-2 се зачудих дали да споделя за отношението на други мъже към мен, крих(мълчах си) известно време и накрая му казах, че съм получавала неприлични предложения и прочие. Просто ме гризеше и не ми даваше покой. Сега ми е спокойно на душата, че няма скрито-покрито. А той си реагира супер нормално и е нямало никакви драми и изблици на ревност или подозрение.
По втория въпрос - все още смятам, че аз обичам повече. Не е възможно да се обича по равно. Ще ми се да е по-скоро обратното, ама...така е от самото начало. Niakoitam, съдейки по описанието, което си дал на обичащия човек, значи той ме обича повече. Не смятам, че е така обаче...
П.С. Ама под казване всичко не значи да му кажа раздробено по минути и да му изброявам колко пъти съм ходила до тоалетната дето се казва. Но си споделям неща от сорта на - днес ходих на работа, видях се с шефа, не знаеше нищо за датата на изпита ми, не ми се чакаше да отвори стола за обед, прибрах се по жегите, минах през магазина да огледам за пътеки за спалнята, следобед гледах нещо на компа, сготвих тиквички на фурна, ама нещо ги пресолих, гледах и откриването на световното....и в този дух неща....синтезирано с 5 изречения какво е станало да речем днес.
krem4et0, ако ти правиш вдействителност всичко това, което казваш, а той прави описаното от мен значи спокойно мога да кажа че нещо подобно на вашите отношения аз разбирам като любов по равно. Да той може да прави всичко, което описах или поне по-голямата част от него, но и това, което ти правиш хич не е малко. Може да е спокоен че винаги може да ти има доверие все пак.![]()
Е, просто той е по-търпелив и прави повечето компромиси най-вече с характера ми. Дори и изглежда пред хората, че е.... под чехъл, но не е така. Просто не намира смисъл да спори с мен и предпочита да си премълчи пред тях, а да ми го каже после на саме. Не си кривя душата и го оценявам. Ако не сме заедно, аз бих загубила повече. Превъзхожда ме по характер и е много по-добър човек от мен. За това ми е трудно да си представя, че може да ме обича повече, отколкото аз него. Не мога да си представя, че има по-силно чувство, от това, което изпитвам към него.
То и аз всичко си казвам ама все си мисля че ако мога да му спестя нещо което ще го нарани ще го направя. Нямам намерение да го лъжа разбира се но вярвам че понякога да премълчиш и да си спестиш спор е по-добре от това да си абсолютно честен...Но това си е мое мнение и естествено не става дума за сериозни неща които са от значение ами просто такива които ако не ги знае е все тая а ако ги знае само ще се ядоса за глупости.
Аз пък ще погледна от друга гледна точка.
Ако приятелят ми държи в себе си нещо като тайна , за което се съмнява че може да ме нарани и за това да не ми го казва - ако ще да е огромно нещо , ако ще да е незначително , абсолютно сигурна съм , че искам да го знам. Независимо последиците , как ще се почувствам и дали ще бъда наранена , искам да знам , дори ще оценя че са ми го казали.
Просто съм такава , не мога да призная за себе си разсъжденията "скривам истината за добро , в името на запазването на щастието и хармонията". Не искам да ме лъжат перфектно и достоверно , не искам прикрити и забравени неща , не си мисля "щом не знам , значи съм щастлива и всичко е окей" , за мен това е фалшиво щастие. В моят свят по-добре да съм наранена отколкото фалшиво-щастлива.