Първо привет на всички..Наистина се чудя от къде да започна..Как да обясня това което се случи..това което се случва..Еми не се сещам за друго освен за началото...Запознахме се в един саит Много тъпо ама факт...Честно да си призная не ми хареса на снимките,ама си казах какво пък толкова...това са само разговори нищо повече..Още повече,че когато се запознахме нямах нужда от нова връзка..Пишехме си...споделяхме си...по това време той си имаше връзка..Решихме да се видим...Излязохме няколко пъти...Имаше период в който не се бяхме виждали..само се чувахме...Видяхме се,точно преди нова година...Бил се разделил с приятелката си...нещата не вървели...рещил,че няма смисъл...Тогава беше и първата ни целувка..Харесвах го..но не се надявах на нищо...Мислех си,че тази целувка за него не означава нищо..че ще се оправят с неговата..След няколко дни бяхме двойка Имам страшно красиви и щастливи моменти с него...не се разбираме много...много караници..общо взето за глупости...доста ревност и от моя и от негова страна...Нормалните неща..Времето минаваше...Чувствата ставаха все по-силни...все по-истински...До превратният момент...Скарахме се...Той искаше да излезем на квартира...Аз имах проблеми в нас..Той го знаеше...Искаше да се изнесем независимо какво се случва...Аз бях в период в който исках да изчакаме...За мен тогава имаше нещо по-важно...здравето на майка ми...Стана ми много болно,че той не ме разбира...че не се замисли,че точно тогава нямаше как да стане това...Аз обидена и наранена...По неговите думи...той е останал излъган...Буквално за секунди се промених към него...Станах студена...отдалечена...не помня точно колко време бяхме така...Горкия не му е било лесно Това негово натискане доста ме нарани...не беше в точния момент..Една от многото грешки...Той се изнесе..сам без мен...Моят период отмина...Нешата започнаха да се нормализират....И да за малко всичко беше наред..Бяхме заедно година и нещо...когато след поредната караница рещих,че вече ми идва в повечко...Много ме болеше,че не ме разбира...че вместо да е до мен и да ме подкрепя...да ми дава сила да се справя с всичко...той ме напада...Знаех,че ме обича...но нещо ми липсваше...все не ми стигаше..поне тогава мислех така...И двамата допуснахме доста грешки...Разделихме се...В началото не усещах липсата му...Не мислех,че имам нужда от него,за да се чувствам добре...Идваше до работа,за да ме види...Аз се държах безразлично...Тогава се чувствах точно така...Мина известно време..явно достатъчно за мен,за да разбера че го обичам и че съм избързала с това си решение...Достатъчно за него...за да започне нова връзка...Решихме да се видим за да поговорим...Мига в който го видях...сърцето ми щеше да спре...Щом ми отвори вратата разбрах колко много ми е липсвал..Очите ми светнаха...и огаснаха...Казах му какво чувствам...че искам да съм с него....че искам да променим нещата...че искам да сме заедно...Той ми каза,че има друга в живота си...Гадничко...И да имал някакво момиче...но тя не означавала нищо...Не било връзка ами просто ей така...за да не бъдел сам...Дам...никой не обича самотата...явно само аз...Оле оплетох се..дано да ме разберете...Искал да бъде с мен...но не сега...Трябвало да мине време...много съм го била наранила...Имал нужда от време...И аз ами ок...Едната вечер обаче нещо ми прищтрака...Реших,че поне още веднъж трябва да се събудя до него...Точно тогава техните ги нямаше...Отидох в тях...Заспах до него...Събудих се до него......Мислех си че той ще разбере,че го обичам...че ще е способен да разбере,че съм допуснала грешка...и то голяма...Да ама не След още мноооого караници...разговори...сълзи и какво ли не...реших,че направих достатъчно много за този човек...изчерпах се...Дадох му всичко,което имах...Любов...нерви...обич...В се се чудех какво да направя...как да му покажа и докажа,че го искам до себе си...И измислях все нещо ново...В един момент си казах край..стига вече...продължавам напред...Омръзна ми да се боря...да правя опити...и те все да са науспешни..Отказвам се...Еми да ама моят отказ е за 1 седмица...Беше ми пратил някакъв смс..и аз се хванах за него...И преди и сега знам,че ме обича...и той го знае но според него прекалено много съм го наранила...за това сега не искал да е с мен....Трябвало да мине време...Искал да е с мен...но това нямало как да стане...сега...И така и до днес...той си продължава връзката,която била просто ей така...И аз все продължавам.а все нещо ме спира...Някак си не знам защо...не искам друг...не си представям да бъда с друг...макар,че той не е първата ми сериозна връзка...Не мога и не мога да го превъзмогна... станаха 7 месеца откакто не сме заедно...а аз искам само него...Последният път когато се видяхме ми каза,че ме обичал...но не мога да разбера как може да обичаш някой,а да го пуснеш да си тръгне...Каква е тази негова любов?Глупаво е...ненормално е да казваш едно,а да правиш друго...Не знам вече...аз ли съм сбъркана нещо.че не виждам смисъл в тези думи...Наистина допуснахме много грешки...аз към него той към мен...Но каква е тази любов? Благодаря на всеки,който е прочел темата,ако имате въпроси питайте (не съм сигурна че не съм се оплела някъде) Преди някой да е питал за годините и 2мата сме на 20