Цигари

[naydenantonov80]

Добре де аз съм пушач от 5 години и сутрин като стана никога не ми се пуши. Даже ми е гадно от дима рано сутрин. Особено ако съм попрепушил повечко предната вечер.

[CrazyWitch]

Всичко е до психиха. Пуших само 3 години. От 3 месеца не пуша и за през тия 3 години пак е имало някой др месец в който не ми се пали.

[zviar7539]

от първите няколко цигари още

[InnoraX]

Имам един въпрос,когато започнеш да пушиш,след колко време усещаш че ти се пуши,един вид пристрастяване ?

ps:аз не пуша само се интересувам

Почни да пушиш и ще разбереш!
Друг е въпроса дали можеш сам да си кажеш, че не ти се пуши!

zviar7539

Като не пушиш не говори, защо лъжеш? Аз пуша вече 5 години и продължавам да съм на принципа, че пуша когато ми е кеф и никога не съм казал нещо от сорта на "пуши ми се", "трябва ми цигара"," не мога без да изпуша една цигара".
Сами си правете изводи.

[Chacho]

[quote="InnoraX"]

zviar7539

Като не пушиш не говори, защо лъжеш? Аз пуша вече 5 години и продължавам да съм на принципа, че пуша когато ми е кеф и никога не съм казал нещо от сорта на "пуши ми се", "трябва ми цигара"," не мога без да изпуша една цигара".
Сами си правете изводи.

Много зависи какво количество пушиш и на колко искаш да се ограничиш. Но ако пушиш една кутия на ден за известен период от време, няма как да не ти се допуши при рязко спиране. Друг въпрос е дали ще го кажеш на всеослушание или не.

[Riq]

Не смятам, че съществува причина, която може да бъде приета за основателна за това да пропушиш. Не намирам и ничия история за впечатляваща, моята не прави изключение, причините просто се припокриват.

Но ми прави впечатление, различното възприятие на всеки пушач за цигарата, различния поглед въвху целия ритуал на пушене изобщо. Забелязала съм, че има хора, които действително изпитват истинско удоволствие от пушенето, т.н. страстни пушачи. Мисля, че това са тези, които веднъж преоткрили този навик, заживяват с него. Има и такива, които не развиват тази "любов" и рано или късно го изоставят във времето.

Пушач съм от около 4 години, но имам периоди, в които не пуша, например както сега, вече от няколко седмици и нямам проблеми. Не знам до колко е възможно, но отдавам това, на "имунитета", които родителите ми са се опитали да ми изградят давайки ми да опитам цигара като дете. Затова и да пропуша беше доста трудно. В последствие съм имала моменти, в които ми доставят удоволствие и ги пуша, но когато не е така, просто ги изключвам.

Харесва ми онзи момент например, през някой пролетен или летен ден когато се уединявам сама със себе си на някое тихо и приятно място, парк, градина, природа... и паля цигара. Ако е вечер и съм на прозорец или тераса,или на плажа и подухва съвсем леко... Ето в такива "романтични" моменти изпитвам наслада. Сладка отрова... Глупост!

Но нещото, с което ще се съглася, че носи наистина огромно удоволствие е да свиеш сам цигарата си! Самото занимание е приятно. Хората, които имат търпението и обичат да се занимават с "маисторене" могат да оценят този момент. Сладко е, че можеш да се насладиш на нещо, което си си направил сам. А, ментоловия филтър ... няма нужда от повече : )

И все пак осъзнавам колко е глупаво да изговориш всичко това за цигари. Нелепо е. Не мислите ли? : )

[Chacho]

Знам ли? Както казваш, всеки ги приема различно. Щом намираме чар в нещо, за мен е достатъчна причина да го обсъждаме. Вредно или не, в крайна сметка не събеседването е проблема. А пък ми е така благо да си бъбря, докато подръпвам, хаха

Съгласявам се за периодите, аз също имам такива. Всъщност вече съм се ограничил само до онези "романтични моменти", защото иначе не виждам причина да пуша. Сега паля по 1-2 на ден и забелязвам, че колкото по-рядко пуша, толкова по-приятно ми е. Много често ми се чудят хората, как ми отнема 20 минути да изпуша една цигара. Докато я завия, докато й се порадвам, докато изчакам момента, докато я изпуша бавно-бавно, останалите вече бързат за какво и къде ли не, времето ги е подгонило. Случвало ми се е да ме оставят сам в кафето след като сме платили сметката, защото искам да си изпуша цигарата на спокойствие. Да ми се пуши, не означава, че просто имам нужда да запаля малко тютюн. Означава, че имам нужда да избягам за малко от реалността, да си намеря някаква хармония и да го направя чрез собствения си "ритуал".

Между другото, преди пушех по повече, с повод и без повод. Не станаха първоинстинктно нещата, нужно ми беше да се огранича малко, за да си вкарам навика в ред. Сега като се замисля близо до отказваен и сигурно скоро ще го направя. Но е приятно, когато, макар и да са на ръба нещата, ги държиш под контрол.


С две думи, според мен трябва да се пуши единствено, ако изпитваш удоволствие от това.

[Riq]

Да усетиш и оцениш удоволствието, някак си придобива повече смисъл : )

[SexPLozZiv]

Аз пуша от 8 години и в момента по 2 кутий на ден не ми стигат. Честно казано наистина неразбрах кога се пристрастих.. в началото беше за гъзария... но сега немоа се оттърва тази гъзария...

[bubblef93]

Става неусетно. Разбираш, че си пристрастен едва когато първата цигара, с която започнеш деня си ти се струва сякаш е направена от Бог. Не мога да ти кажа необходимото време, за да го усетиш, но просто за всекиго това си е индивидуално. Ако искаш малко по-конкретен отговор, да кажем 6 месеца са достатъчни. При активно пушене разбира се. (Кутия на ден)

Това си е така първото нещо като се събудиш сутрин е една цигара с чаша кафе