Пушила съм към месец с една единствена цел - да видя какво, аджеба, им намирате на тези димки.
Първо пушех Мерили , жълто/розово, след това "привикнах" бързо на червено марлборо и синьо виктори (добре си ми бяха) и някакви дебели цигари ми свиваше един приятел с тютюн верджиния (не разбирам от цигари, по спомен говоря).
Така де, писнаха ми след като се научих да правя перфектните кръгчета.
Как , обяснете ми, как ви доставя удоволствие всяка нощ да се будите по 5 пъти от суха кашлица или пресъхнала уста. А и пушачите мляскат ужасно гадно на сън. Някои дори хъркат от това. Добре , че ми е невъзможно да спя по гръб и нямам сливици, инак и аз сигурно съм щела да хъркам.
На всичкото отгоре от месец пушене - дробовете ми буквално се смазаха. Не можех да изкача едно върло. Е , организма си привикна, но на мен ми писна непрекъснато да мириша на цигари
Омръзна ми ужасната миризма на дрехите и дъха.

От психологическа гледна точка..
Хора, не се ли отвращавате от себе си като виждате, че сте зависими от нещо толкова нисшо и нищожно като цигарите ? Те ви харчат парите. Те ви съсипват здравето. Те ви съсъпват нервите, или по-скоро липсата им след придобиването на зависимост. Не мислите ли, че е глупаво нещо толкова дребно нещо да ви контролира? Да сте му роби? Аз се отвращам от себе си понякога, когато емоциите ми са свързани с нужда за храна, с времето навън, с незначителни неща като цяло. Е, ако за вас цигарите са нещо значително - няма да ви съдя.
Не знам, аз нямаше да мога да живея със себе си , ако имах такава зависимост.