Аз съм на 15, а той - на 18. Аз се движа с кифли, той - в интелектуални среди. Аз обичам партита, купони и т.н., той отрича всичко съвременно. Аз опитвам да се впиша и да се харесам, а той - да изпъкне и да се отдели.
Различията помежду ни са само привидни. Ние сме сякаш две версии на една и съща личност, избрала две различни съдби. Няма харесване, няма влюбване - има допълване, учене един от друг, преоткриване, жажда и попиване. Ако продължаваме да контактуваме, нещата ще прерастнат в любов, усещам го.
За да бъдем заедно, трябва да направим доста жертви и компромиси. Обаче... догодина той си заминава. Ще остана сама, с последствията от отделянето от компанията и с празния спомен.

Мненийце, съветче, нещо?