Точно така. За пръв път (буквално) се чувствам така както сега. Не мога да опиша...аз...дори не знам какво да кажа,за да не кажа глупости,които не искам да говоря. Не,не е любовен проблем,семеен или нещо такова...ще ме извинявате ако пиша несвързано и незавършено...Имах една..мечта,която открих...и която е толкова далечна и...осъществима е,но мисля,че ме е страх да я осъществя. Та това нещо...ми е толкова близко и толкова..не мое,но като част от мен...ох... ; (

Луни
Мечти
Мечти
Луни

Копнеж и страх
Защо боли 2x
Нали мечти?

Последен миг
И аз не спя
Не си без лик
Аз ще крещя!!!


По принцип не се самосъжалявам с цел съжалението на другите и за това сега е съвсем искрено...аз съм глупачка...толкова съжалявам...до сега за нищо не съм съжалявала...за това ще съжалявам мисля че и след години...а за някой може би дори не е нищо особено...

П.П Ще махна темата...просто трябваше да кажа нещо...нещо...