Здрасти, хубав аватар!>

Този разговор даже някога сме го водили по Скайп с теб, ако си спомняш? Преди доста време беше. Позицията ми не се е променила, ще гледам да не се отнасям прекалено, че имам за учене, хъх.

Комплексен въпрос. По принцип съм твърдо против! Не съм никак религиозен, но създаването на живот е уникално и нямаш право ей така да го отнемаш, защото, примерно, не си бил завършил образованието си докрай още, не си изкарал магистратура или не печелиш по 1000+ лева месечно (да речем, толко’ ти трябват в София, ако не и повече; на човек, двама души – малко дете, нормален стандарт, както го виждам).

Аз лично пример за човек с нормално семейство никога не съм бил, но пък имам наблюдения над приятели, бивши съученици, колеги. Най-оптималната възрастова разлика с децата е под 30. Да речем над 20, де, за да не си съвсем пък и без завършено средно. Със сигурност жертваш нещо от живота си, купоните, лудуването и дрън-дрън, но пък едно дете те прави много по-отговорен и разумен. Научаваш се да цениш по-високо труда и парите си. И така нататък. Би следвало да е така. А и при по-малка възрастова разлика, освен ако не си говорим за някое мъничко градче или селце, вероятността да сте по-близки и да сте повече приятелки с дъщеря ти, когато тя е на 16-20 е по-голяма. Същото важи и за син. Точно защото знаеш колко трудно си се справял, докато е бил по-малък и т.н. Не е задължително, но е по-вероятно. Отговорността е градивно нещо по принцип и не е лошо да пораснеш малко по-рано. Няма да си ‘най-възрастния родител от на всичките деца в класа’ и няма да има толкова умора от живота, отбелязана на лицето ти, поне докато детето е малко. И пак се сещам за изключения, говоря по принцип. Едно дете не може да те спре да си завършиш образованието, такива оправдания не приемам. В момента има колежка от съседната група в университета, която роди и си се явява на изпитите, проявяват разбиране преподавателите, дават й отсрочки. В краен случай би прекъснала за година, което не е фатално. Работа, учене и дете ще да е доста натоварващо, но не е невъзможно. А и докато е малко все ще има баби, които да ти помагат понякога, хем, млади баби, хех. Баба ми работеше докато бях малък (разликата ни не е малка всъщност), но се грижеше и за мен. Баща ми беше в чужбина, а майка ми.. никога не е била особено отговорна. Не ми е липсвало нищо, като грижа, разбиране и т.н.

Не съм тийнейджър от отдавна (уви)), но не толкова отдавна за около седмица бях в ситуация, в която не беше ясно дали се е случила бременност или не. Не ме паникьоса това, не ме уплаши чак толкова и т.н. Даже си начертах планове в главата какво и как ще правя в краткосрочен план, за да няма проблеми с материалната осигуреност. Отделно, че я обичах.. Ми не е невъзможно. Притесняваше ме не на шега как ще се чувства, човекът с когото бях тогава (и ще прочете това навярно, хех) и как ще й се отрази на нея. Не беше подходящо, но щях да направя всичко възможно да я убедя, да го задържи. Решението не трябва да се взима еднолично, а последната дума има момичето, така е. Все пак, то лежи в нейната утроба.

Ааа, да, конкретните въпроси – абортът си е вид убийство и на най-ранен етап. Дори от медицинска гледна точка в началото да не е точно така. За мен е нещо погрешно. Направили сте го, поемате си отговорността.

Несъмнено е най-доброто решение в някои ситуации, не отричам. Когато майката е прекалено млада или настъпят други усложнения, може и да се наложи по спешност да бъде извършен такъв. Също и когато е над допустимата възраст за раждане на деца. Тогава е силно желателно и от психологична гледна точка да се предприеме аборт. Има една модераторка, kalpazanka, почти сигурен съм, че може да се изкаже бая компетентно тук (вместо аз да си преглеждам стари учебници или да гуглирам).

Не трябва да бъде забранен в никакъв случай! Това си е твое(Ваше) право, а има и случаи, в които е наложителен. Няма да е зле да има малко повечко часове по сексуална култура в училище обаче, също и някога да сложат читави учители по психология. Трябва да са по-наясно подрастващите с тематиката и отделните й аспекти. Не да минават периодично някакви забавници и да им показват как и къде се слага презерватив на краставица, а по Биология деликатно да се претупва тази част от материала, защото на преподавателя не му се занимава. Това е всичко. Оттам нататък, окончателното решение принадлежи на родителите и ако не е над 12 седмици ембр., значи не е убийство биологически погледнато, т.е. ако е извършен със съгласието на майката тя не трябва да подлежи на съд. отговорност. Както казах, понякога това е най-доброто решение.